Като за начало не е хубаво всичко да ви звучи същото или да ви изглежда едно и също.
Може да се направи малко анализ на филма. Ако искате моето виждане по въпроса:
Значи, изпарението на капката е като смъртта й, а хората се страхуват от смъртта, от изчезване. Затова се стремят да излязат от самсара чрез сливане с океана и започват разни практики на йога. Но дали това е най-правилния път?

Друга идея за размисъл е, че самсара = желанията; и за да излезеш от тоя кръг, трябва да се освободиш от желанията. Затова цитата на Дънов ми харесва - на гъсеницата и е омръзнало вече да пълзи и да я де листа. Значи, тя е опитала всичко от живота и вече не й е интересно.

Но как да се освободим от желанията? - единия начин е да се борим с тях, да ги преодоляваме. А другия начин е да ги ИЗПЪЛНЯВАМЕ. - Всяка изпълнено желание отива в архива и вече не те безпокои. За мен това е истинския път. Но не го разбирайте буквално

Освен това, друга идия:
Жената, това е пътя на Любовта, пътя на изпълнението на желанията с Любов. И пътя на служене на другите, отдаване на себе си.
Мъжът, това е пътя на борбата - той отива в манастир, за да преодолее желанията си, като се пребори със себе си. Мислите ли, че тоя път ще е успешен?

И така... самсара, това са желанията и когато си опитал от всичко в живота..., те се стопяват
И тогава се появява едно друго желание, което не е от тоя свят. Остава само едно желание, което е по-силно от всички други желания преди това.
Тук сравнението със заминаването на Сидхарта. Но не знам дали знаете от една друга книга (не на Херман Хесе), че съпрегата е усетила неговото желание и сама е приготвила дрехите му за изпът, а тя се е правила на заспала, за да не му пречи.