Факт е, че ако се проследят корените на повечето духовни учения ще се стигне до шаманизма, НО...
При шаманизма е характерен стремежа за използването на определени ВЪНШНИ за шамана сили с цел използването им за благото на общността(примерно предизвикване на дъжд). При мистичните учения като даоизма и тантризма вече тези сили се разглеждат като компоненти на една цялост, която е проектирана едно към едно в практикуващия. Осъзнаването на тази цялост се превръща в цел. Т.е. целият апарат от практики се пренастроива и осмисля по един качествено нов начин.
Това е като разликата между използването на техники от хатха йога за постигане целите на йога от една страна и постигане на добро здраве и борба със стреса от друга. Ударението е на друго място, което прави самите практики различни.
Вярно е, че даоизма наследява много от шаманизма, но подправката, която Лао Дзъ слага със своите стихчета от Дао Дъ Дзин превръща предястието в основно ястие.

Животът е хубав.