Това намерих във сайта на Изток писано от някой си ЛУД:) и ви го пействам тук. Та освен за всичко друго става въпрос и за Лотоси. Кой знае може пък вълчо като опасе един такъв лотос и да му дойде акъла в главата! Приятно четене вълк, и ако ти стига образованието да стигнеш до края, може и да нааучиш нещо полезно за теб:)

"......Горната история е написана малко на бързо. Та затова ще я повторим, и освен това зен е много близо до веданта! Пък и на мен зен ми е тайната любовница Не съм сигурен как трябва да се пише на български, на английски се пише ZEN, та и затова аз ще карам така за сега Но преди това една друга история за първият зен патриарх Махакашяпа.

И още нещо, историите които давам могат да се срещнат в доста различни варианти, аз съм избрал тези които ми харесват на мен

Веднъж един беден обущар по времето на Буда, като вървял случайно намерил един лотос. Тъй като не било сезона на лотосите, човека го откъснал да го занесе в къщи. Точно в това време минал един много богат човек, който отивал да слуша лекцията на Буда. Той знаел, че Буда обича цветята, и помолил човека да му даде лотоса срещу съответното заплащане. Точно в този момент от там минал и царя, местният Раджа с колесницата си. Той също отивал на сказката на Буда. Като видял цветето, той също пожелал да подари на Буда красивият лотос. Той предложил на обущаря двойно по-голяма сума за да получи цветето. Обаче богаташът не се отказал лесно. Тъй като не било все още сезон за лотосите, той знаел че ще достави голямо удоволствие на Буда, и не жалел парите си. Царят също не се предавал и наддавал веднага. Обущаря се видял в чудо. Двамата удвоявали сумата без да се замислят дори. Обущаря започнал да се съмнява че има нещо в тази история, и казал че той се отказва от парите, и решил той лично да отиде да даде цветето на Буда.

Тримата заедно пристигнали на местото където Буда изнасял сказките си. Тъй като те били най-важните гости, цялото събрание от ученици на Буда очаквали само тях. Царят и богаташът обяснили защо са закъснели. После обущарят подарил цветето на Буда.

Буда благодарил на бедният обущар, и му казал че той е направил грешка, като не е продал лотоса. Той обяснил че той не може да му даде нищо в замяна, освен своята благодарност.

След това Буда взел цветето в ръка и започнал да му се наслаждава така както подобава. Лотоса бил изключително красив, и това погълнало цялото внимание на Буда. Той „забравил” за останалият свят, потопил се изцяло в изящната форма, цвета и уханието на лотоса. Гледал цветето с такова възхищение и любов, съзирал в него съвършенството на цялата вселена.

В това време останалите ученици чакали с нетърпение Буда да започне лекцията. Но Буда продължавал да държи цветето и да му се наслаждава. Минало доста време. Обикновено по време на лекциите имало пълна тишина, и никой не смеел да пророни нито дума, за да не смущава останалите. Но този път след като минало толкова време, и Буда нищо не продумвал, всички започнали да си шушукат по между си, да разискват скришно какво става, и защо сказката не започва, и колко време още Буда ще стои така с цветето.

Само един от учениците разбрал че Буда в същност им изнася една от най-хубавите си лекции. Години на ред той им обяснявал какво е това медитация, а сега той демонстрирал пред тях перфектна медитация. Но никой от учениците дори не забелязвал това. Те продължавали да си шушукат и да разискват кога ще започне лекцията. Това било вече смешно, Буда изнасял лекцията си, а учениците му дори не разбирали какво става. Ученикът се засмял на глас.

Всички останали като гръмнати. Как смее той да се смее на глас, не било нито учтиво, нито прието. Всички знаели че трябва да се пази пълна тишина когато са пред Буда. Буда обаче разбрал веднага каква е работата. Той повикал ученика и му дал цветето в знак че единствено той е разбрал чудесната лекция. Ученика с голямо уважение, мълчаливо приел цветето и си седнал пак на местото. Другите ученици след това го питали защо Буда му е дала цветето, заради неприличният смях, но той никога не обяснил причините. Този ученик бил наречен по късно Махакашяпа. Той се смята за първият патриарх на Зен. От цялата случка единствено Махакашяпа разбрал лекцията на Буда, и единствено бедният обущар получил пълно удовлетворение. Никой никога преди това не бил изказвал такава истинска благодарност на него както Буда направил. Той видял как Буда наистина се радва на неговият подарък, и това му доставило по-голяма радост, от колкото парите биха му донесли.




И от тук започва втората история!!!!



Малко предистория, преди да преразкажем за Бодхидхарма. По времето на Цар Ашока, когато будизма става господстваща религия в Индия. Той изпраща в Китай проповедници на будисткото учение. В Индия огромно число от ведантистите се присъединяват към будизма. Със себе си те носят много от знанията на Веданта. Седем осем века по късно когато Веданта започва да възстановява загубените си позиции става обратното движение, голямо число будисти се прехвърлят към веданта. Така веданта обогатява будизма и будизма обогатява веданта. Затова има много подобия между тях.

Според традицията Бодхидхарма е бил Раджа или Брамин в Южна Индия. През 527 година пристига в южен Китай. Той е бил известен познавач на будизма. По това време будизма в Китай е бил вече добре установена религия с традиции. Затова той бил веднага поканен от императора Уу в столицата Нанкинг. Когато пристигнал в двореца, Бодхидхарма си свалил сандалите и ги поставил на главата си. И така влезнал при императора със сандали на главата. Императора от учтивост и уважение към авторитета на известният вече Бодхидхарма се престорил че не забелязва сандалите на главата му, и започнал да води с него най-обикновен разговор. Попитал го как е времето, добре ли е пътувал, изморен ли и т.н. Накрая обаче любопитството му надделяло и той запитал Бодхидарма защо е поставил сандалите си на главата. Бодхидхарма отвърнал: „Ваше величество, този въпрос сега е автентичен въпрос, този въпрос лежи на сърцето ви. До сега вие питахте въпроси които не ви вълнуват. Но сега вече зададохте правилен въпрос. Моля не ми губете времето и ме питайте само това което ви вълнува, което е важно за вас.”

Тогава императора попитал: „От както аз съм на власт аз съм построил безброй много храмове в чест на Буда, преписал съм безброй много сутри от свещените писания за Буда, помагал съм с материално на безброй много монаси. Кажи ми за всички тези добрини, за всички тези дела, каква е моята заслуга?”

Бодхидхарма отвърнал съвсем неочаквано: „За всички тези дела не ви се полага никаква заслуга!”

„Защо да не ми се полага заслуга?” - Попитал императора. Бодхидхарма отвърнал: „Всичко това са само дребни дела на хора или богове. Те са извор на незначителни награди, който скоро ще пресъхне. Наградите следват добрите дела, така както сянката следва тялото. Въпреки че сянката изглежда като че ли е нещо реално, тя е в същност нереална. Същото е и с наградите които очаквате.”

„Какво е тогава според теб истинската добродетел?” – попитал императора.

„Истинската добродетел се състои в трудно доловимото разбиране на Чистата Мъдрост чиято субстанция е Тишината и Празнотата. Но тази добродетел не може да бъде постигната така както се постигат другите неща в света.”

Императора попитал: „Какъв е първият принцип в тайната доктрина на учението?”

„Необятна пустота и нищо свещено няма в него!” – последвал отново отговорът.

Накрая императора попитал: „Кой е този дето стои пред мен?”

„Аз не знам, и никой не може да ти каже това!” – отвърнал Бодхидарма и напуснал двореца....."