забелязала съм, че с годините, все повече мисля освен за собствената си смърт (представям си най-различни перспективи за умирачка), но и за смъртта на близки хора, което всъщност е много по-непоносимо от първото. и заради страха да не предизвикам съдбата, моментално гледам са затрупам тази мисъл с нещо друго, което не знам дали е добре...
а всъщност много искам да се отърся от тази нужда от сигурност и от тази зависимост от определени хора (емоционална, физическа и т.н.), от друга страна, сякаш се стремя точно към подобна зависимост, някакъв вид сладко робство...

та вътрешно в себе и аз вярвам в силата на думите и мислите и се страхувам от появили се изневиделица нелицеприятни мисли или пък думи*, които съм изрекла лекомислено и после изтръпвам, защото ми се струва, че само произнасянето им може да задейства колелото...
понякога човек не може да си укроти въображението, а то такива игрички си играе с нас.........


* по повод думите, имаше такава книга How to do things with words, звучи като наръчник за магии, ама е лингвистично изследване

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите