Бхагават Гита 8.5

анта-кале ча мам ева смаран муктва калеварам
иах праиати са мад бхавам иати наасти атра смашаиах.

Когато в края на живота си някой напуска тялото си, като помни само Мен, веднага достига моята природа.

Просто човек трябва в края на живота, да си спомни за Него... по някъкъв начин. Това може много да му помогне.

Така ,че ако чуе мантра, яде прасад, докосне се до нещо чисто и свято това го пречиства и му помага да си спомни Кой Е.
Така Всяко нещо което може да му напомни за Абсолютната истина е добре дошло.
А иначе какво става, как точно напуска тялото и как влиза в друго такова или в хубавия слуай не влиза, защо така се лсучва и кое е определящ е една доста дълга приказка - Приказката за смисъла на живота.


И Бхагават Гита е началото на тази приказка. :))
Относно авторитета на превода - бих ти препоръчал такъв превод в който можеш да видиш значението на санскритските стихове дума по дума.
За да можеш да сравниш и да влезеш в по голяма дълбочина в смисъла на мантрите.