Ммммм... аз не бих съдил така строго.
Не мисля, че едното пречи на другото.
Бях на състезанието и трябва да кажа, че ми достави голямо естетическо удоволствие.
За разлика от някои не смятам, че съвършенството е някакъв цял и неделим абсолют. То е цел (строго казано, всъщност непостижима) и има много страни и етапи и някои хора могат да постигнат едни, а пък други хора - други. Да се сгънеш на осем също е вид съвършенственце.
Аз по принцип НЕ ХАРЕСВАМ спорта. Но признавам, че спортът, състезанието е нещо толкова "хардуерно" заложено в нас, че няма какво да се правим, че не ни кефи.
Освен това, наистина, каква по-добра форма на популяризация бихте предложили? Особено на децата? Възхитен съм, че имаше толкова деца-изпълнители на асани (щом не ви харесва да казваме "йоги"). И да ви призная, някои от тях показваха неща, за които аз, дъртакът, надали някога ще мога и да мечтая! Убеден съм, че те заслужават похвала и насърчение за това.