Нямам думи...

Вчера прочетох в клуб "Поезия" едно стихотворение, което мисля има място точно тук...надявам се, ще го харесате и вие...

Глътка въздух

За глътка въздух щастие не дават,
не дават и любов за глътка въздух.
Поемат ли я, бързо я забравят -
издишаната глътка им омръзва.
Изпиват въздуха на глътки жадни
в очакване звездите да достигнат,
но идва нощ след дъхавото пладне,
последния си дъх когато стигнат...

Каква цена ще заплатите, моля?
На колко тази глътка оценихте?
Поемахте по собствената воля
от въздуха, за който не платихте,
но пък догоре пълнехте дробове -
нали го има...Някак си! Безплатно!
На прага сте на тъмните гробове,
без въздух, но ковчезите ви...златни!

За тази глътка нека поговорим -
от хората наречена Последна.
Последен дъх, преди да се отвори
земята със прегръдката си ледна.
Дори и да умираме в позлата,
за тази глътка въздух ще милеем.
В живота ако знаехме цената й,
така ли щяхме пак да го живеем?

Томи Тодоров

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите