Близнаци си говорят в една матка :

-Вярваш ли в живота след раждането ?
-Да, има го. Този живот тук е измислен за това, да израстем и се подготвим за живота след раждането, за да сме достатъчно силни за това което ни очаква.
-Глупости, няма такова нещо. Как трябва да изглежда такова нещо : живот след смъртта ?
-И аз не знам точно. Но със сигурност ще е по-светло от тук. И сигурно ще се движим свободно и ще се храним чрез устата ?
-Такава безмислица! Да се движим свободно - това не е възможно. И да ядем с устата - що за странна идея. За това е пъпната връв, която ни изхранва. Освен това не можем да се движим свободно - пъпната връв е твърде къса сега.
-Напротив, действа със сигурност. Само всичко ще бъде малко по-различно.
-Още никoй не се е върнал от "След раждането". С раждането животът свършва. И животът е мъчение и тъмен...
-Дори и да не знам с точност как изглежда животът след раждането, все пак ще се виждаме с майка ни и тя ще се грижи за нас.
-Майка ? Ти вярваш в Майката ? И къде е тя - покажи ми я ?
-Ето тук, навсякъде около нас. Ние сме и живеем в нея и чрез нея. Без нея не можем!
-Глупости! Никога не съм виждал майка, така че тя не съществува.
-Напротив,понякога когато сме съвсем тихи, можеш да я чуеш да пее. Или да почувстваш като гали нашия свят...

(по Хенри Ноуен)

Редактирано от Люб на 30.04.04 18:19.