Имам още малко време, така че ето още една аналогия
Как ще обясним на едно малко дете един природен закон, примерно гравитацията. Ще му кажем "Гравитацията е, когато ябълката пада от дървото". Ние сме наясно, че силата на гравитацията съвсем не се изчерпва с падането на плода от дървото, но в същото време знаем, че по този начин даваме една чудесна илюстрация на детето и можем да разчитаме, че сме създали в главата му една доста добра представа. Като поотрасне и тръгне на училище, бихме могли и да му дадем един по-абстрактен израз на тази сила - с математическа формула. Това ще го доближи още повече до същността на гравитацията, но то все още няма да има пълно познание за нея. Защото пълното познание се получава тогава и само тогава, когато субект и обект се слеят (В тази връзка спомни си за принципа от Упанишадите "Атман е тъждествен с Брахман").
Ние всички сме като деца по духовния път. Ние искаме книжка с картинки, която да ни разкаже за Бог. И най-красноречивата картинка е любовта.
Това е и истинската причина поради която религията, тръгнала от принципа "Бог е любов" (Християнството) е успяла да изпревари другите в много отношения, като почнеш от броя на последователите и стигнеш до социално развитие на народите, които са я приели.