Този ти постинг (както и други) издава, че си доста добре запознат с философията на Адвайта Веданта.
Нека обаче да погледнем нещата и под ъгъл.
Безличното съществуване, съзнание, блаженство (сат-чит-ананда) наистина се проявява по много и различни начини. Всички те, във веданта се означават с термина “мая”. Но именно посредством тези различни проявления, непряко, ние опознаваме и осъзнаваме този върховен абсолют. Ако се опитаме директно да го разберем с ума си, не бихме успели. Само тези, които са достигнали просветлението, известно като самадхи или нирвана са в състояние да го познаят пряко. Не случайно пътят на Джнана йога се счита за най-труден.
И понеже ние сме все още търсещи, какво ни остава? Да се стремим да опознаваме Бога, като се ориентираме по проявленията му. А кое е най – мощното, най-красивото и изобщо най – впечатляващото проявление на Абсолюта? Без съмнение това е любовта.
Ето една аналогия. Какво е за теб един писател, да кажем Толстой. Той е починал преди близо 100 години, но дори и да не беше така, ти не би могъл да опознаеш гениалната му творческа същност, не можеш да се докоснеш до нея пряко. Но за да имаш поне малък успех в тази насока, какво трябва да направиш? Да вземеш най-великите му произведения и да ги изучиш. Така ще успееш да се докоснеш до Толстой. И ако кажеш “Толстой е Война и мир”, разбира се няма да бъдеш прав в буквалния смисъл, но всички биха разбрали какво се опитваш да кажеш. По подобен начин можем да гледаме и на твърдението “Бог е любов”.