много се извинявам ,но не съм сигурен дали е точно така.любовта действително е насякъде ,но само ако поискаме да я опитаме или възприемем,по същия начин навсъкъде е и покоя,който определено не е любов както ти си мислиш,а си е просто покой,навсякде е и радостта ,която не е задължително свързана с любовта,а и с много други неща,навсякъде е усещането за сила и слава,което пък едва ли има каквото и да било общо с любовта,навсякъде е мъдростта,която е тъжна без любовта,но и без нея може да съществува и съществува,навсякъде е дори и самотата и омразата и всичко останало....
защото преди всичко те са в нас ,а ние ги проектираме наляво и надясно безразборно и без чуство за отговорност.Това което е наистина навсякъде е енергията ,както ти се изрази но тя е безлична и може да вибрира със всяко чуство,което и наложим.Когато я изпитваме като всемирна любов,ни наричат мистици в религиите,когато я изпитваме като състрадание ни наричт буди и бодхисатви,когато я наричаме чисто съзнание и блаженство ни наричат дживанмукти и махайоги ,но това са само интерпретации ,тъй че не разбирам защо се опитвате да налагате само едно от проявленията на това тъй велико и неизказуемо нещо ,което представляваме ние самите всъщност,затова аз предпочитам безличното -свръхсъзнание или блаженство,любовта е просто един от многото начини по които "то" (тоест ние) се проявява....
А когато не е проявено и е все още във великото непроявено ,тоест в себе си ,как ще го наречете ,сладки мои романтици?

смърт и разложение
death makes angels of us all and gives us wings ... - Jimbo