Темата ти поражда много мисли...

Не вярвам, че тези, които вече са “в плен на духовните капани” имат капацитета да го проумеят и се съмнявам също така дали дълбоко в себе си го искат. Това, което ме смущава в една част от практикуващите йога е, че тя се е превърнала в тяхното средство за бягство от реалността, което ме връща на един цитат който бях поствала тук, доста пресилен наистина, където практикуването на йога се сравнява с шизофренната регресия.

Съвсем естествено е към йога да се обръщат хора с проблеми, неспокойни, търсещи, или такива които не се задоволяват с възможностите на интелекта и не искат да повярват, че отвъд него няма нищо. Но проблемът идва когато се хванат за вярата в божественото като за сламка и по този начин изгубват връзката си с разумните нива на ментала. Забелязала съм че те не само приписват голямо значение на знаци и поличби и то от най-битово естество, но и започват да интерпретират всички явления по един изкривен и удобен за тях начин, поради силната си вяра в божественото присъствие, което е първопричина и двигател на всичко.

Шри Оробиндо например си задава въпроса дали нирвана наистина е единствената цел на човешките усилия, която може да се приеме за финалното преживяване, и чрез собствен опит достига до прозрението, че “Нирваната не е и не може да бъде краят на един път, без нищо друго за изследване... Това е краят на нисшия път през нисшата Природа и началото на висшата еволюция”. Според него също така, за да има истински напредък, човек трябва колкото се изкачва нагоре в нивата на Съзнанието, толкова и да съумява да слиза и изследва надолу към материята, подсъзнателното и несъзнателното.

Така че духовните практики са безспорно един неизбродим път навътре към човека и същевременно към Всемира, но за съжаление при някои те се превръщат в ограничаващо средство, защото ги отвеждат донякъде, където те се застопоряват и ‘зациклят’, като продължават да вярват, че вървят напред. Но всичко това си мисля е даденост у хората в конкретния им живот и трудно би се регистрирало и управлявало от самите тях.

Йога от една страна, както твърдят повечето йоги, е отвъд религията, от друга е неразривна връзката й с Индия и затова не може да не се свързва със съответни ритуали, вярвания, митове, божества и духовни учители, в които хората намират упование както във всяка религия. Затова заобикалянето им, към което призоваваш ти, се оказва невъзможно за някои.

Иначе за повечето неща си прав.