Ами според мен най-самотния път е този на живота, изцяло подчинен на прагматизма и материалното начало.
Когато човек се докосне до Божественото (това не е задължително да стане посредством йога, но може да се получи от слушане на Бах или Шопен примерно) повече никога не може да бъде сам. Тогава той осъзнава, че в сърцето му се крие една гигантска електроцентрала, произвеждаща неограничени количества блаженство и животворна енергия. Трябва само да я поканим в нашия живот и тя ще започне да твори чудеса.
Въпроса за енергийната помия е много съществен. Мисля, че това което трябва да направим е да ограничим достъпа на източниците и до нас. Поне до момента в който не си изработим имунитет срещу нея. Аз примерно съм установил, че общуването с негативно настроени хора може да окаже значително възпиращо въздействие по духовния път.