Адски си прав....Пътят, за който говориш е много самотен....не е ли така.
Понякога скепсиса е много полезно оръжие....за отбрана.
Обаче си мисля, че с течение на времето сърцето се научава да разпознава лъже-пророците, гледачките, врачките и всички т.н. "избрани"....
Това обаче не му пречи да изпраща сигнали към бедното ми съзнание и импулс да хвана някоя такава за гърлото и да я накарам просто да млъкне.....хахаха.
Как да изпиташ покой и духовно равновесие, как да достигнеш до ръба на бездната, когато отвсякъде те затрупва, как да го нарека, "енергийна помия".
Мисля си, че единственото ни спасение в такива моменти е самотата и дистанцията....