Дишането не се задържа. Самото задържане предполага усилие и работата е на вятъра. Също така в никакъв случай не се опитвай да забавяш дишането - това пак е свързано с напрежение. Опитай да дишаш ритмично - еднакъв интервал на вдишване и издишване. Когато го правиш достатъчно дълго, в един момент вече ще остане само ритъма, дишането ще присъства, но ти няма да си концентриран в него. Тогава дишането става бавно, дълбоко и много плавно. Загубва се паузата между вдишване и издишване, по-точно - не се усеща - вдишването и издишването се смесват. И точно тогава изведнъж ще усетиш дишането не като дъх, кой то влиза, или излиза - а като нещо живо, меко и топло в теб. Това усещане е изключително кратко( но много ясно), след което сетивата изключват и ти си в медитация. Външното дишане на практика се прекратява - макар, че това обяснение не е абсолютно точно. Най-доброто е да го усетиш сам. Единствено съзнанието остава абсолютно будно за всичко, което се случва. С излизането от състоянието на медитация, веднага ще уставиш, че дишането се е възстановило. Мисля, че за време от рода на 5, 10, или колкото и да са минути, е глупаво да се говори, защото с изключване на сетивата, спира каквото и да е отчитане на времето.
Успех ти желая!