Искам да си поизясня някои понятия, защото често ги срещам като клишета, които май повече служат за обявяване на верската принадлежност на употребяващите ги, отколкото за носители на конкретно съдържание. И така:

1. Ако йога е "крайната цел", можеш ли да определиш тази крайна цел в понятия, приемливи за всички и разбираеми за всички, за всеки непросветлен простосмъртен (каквито всички се раждаме)? Какво ще рече "моята крайна цел е да стана йогин"?

2. Йога е и познание, разбира се, а всяко познание е частично и непълно. Терминът "цялостно познание", споменат от теб, буквално погледнато ми звучи като безсмислица. Трябва ли да разбирам, че именно Веда е "цялостното" познание - познание, обхващащо всичко, извън което няма нищо? Да не би от Ведите насам всички човешки умове да са си губили времето напразно, за да преоткриват колелото? Или криво съм те разбрал?

3. Усещам, че считаш за добро това, че си усвоил "йогическото летене". Мога ли да запитам защо? Преди две нощи, докато се гушех под одеялото, и аз летях, хем без да са ме учили. Вярно е, че физичните закони често не сработват в света на сънищата, без в това да има каквато и да било мистика, но да не би това да значи, че съм "надвил" или "заобиколил" закона за привличането? Следва ли да съм доволен или да се гордея с това, че съм летял насън? И после: с какво моето летене е било полезно? Може би е било много приятно - това е разбираемо. Но с какво това ме е направило по-съвършен, по-способен, по-добър, по-полезен? С какво е помогнало на близките ми, на приятелите ми, на другите хора? И струва ли си в крайна сметка да съм особено загрижен за подобни умения? Аз например отдавна си мечтая да се науча да летя с параплан, ама пустите време и пари все не достигат. Мисля си, че дори само удоволствието си струва труда, да не говорим, че очаквам да придобия повече познания за аеродинамиката, за метеорологията, ако щеш за психичните си реакции в нови условия и за разни други неща. Аз мога да обясня и обоснова желанието си. А каква придобивка е твоето летене? Представлява ли то ценност в реалния свят? Ако е така, това ще да е нещо наистина безкрайно интересно и вълнуващо и аз горя от желание да се запозная с теб. Ако си съгласен, прати ми на ognedishasht@mail.bg някакво удобно за теб време, а аз ще ти пратя адреса си и ще оставя прозореца отворен. Вярвам шестият етаж да не те затрудни технически :-))

4. Да поразнищим израза "да откриеш вътре в себе си това, което си търсил години наред някъде навън". Да "откриеш" означава да установиш съществуването или характеристиките на нещо обективно съществуващо, т.е., съществуващо в реалния, материален свят. Ако наистина търсиш нещо "навън" и знаеш какво търсиш, само там, "навън", можеш да го откриеш, най-малкото затова, защото критериите за това, дали си открил нещо или само така си въобразяваш са "външни". Банално е да се пише, че практиката (т.е. реалността) е критерий за истината, но понеже с думата "истина" често се злоупотребява, не е вредно да се повтори. Няма "реалност вътре" и "реалност вън". Реалността е една-единствена и по определение точно това я прави реалност. Ако под "преживяна реалност" подразбираш "сънувана реалност", по-добре кажи "сънувани сънища", тъй е по-точно, защото сънищата не са реалност в истинския смисъл на думата. Ако пък по принцип не вярваш в съществуването на обективна реалност, боя се, че надали ще се разберем. Един здраво надрусан наркоман не "открива" нищо в себе си и не опознава никаква "друга реалност", той просто изпитва последиците от специфичните реакции (съвсем реални!) на собствената си психика на определени химични дразнители, в което няма нито грам мистика. Нямам личен опит в областта, но като гледам отстрани, много се боя, че повечето от така наречените "духовни практики" със своите цели (бягство от реалността в един субективен, уж "по-добър" свят), механизъм на действие и - уви! - резултати - имат голяма прилика с надрусването. Само дето дразнителят по-често не е "външен" (химикали), а "вътрешен" (мантри, визуализация и пр.). Ако греша, моля, посочи ми грешката.