КАВИ запита: "Каква е целта на един йогин в този му живот?" Моето твърдо убеждение е, че йога (както и ВСЯКА друга система) трябва да бъде инструмент за постигане на целите на човека, а не човекът да бъде инструмент за постигане на целите на йога. Както казва huanji, йога е средство, а не самоцел. Обратното (човекът – инструмент за постигане на някакви – каквито и да било! – идеи САМИ ПО СЕБЕ СИ, заради самите идеи) е фанатизъм, а аз считам фанатизма за едно от най-отвратителните неща, които могат да се видят по света.

Не мога обаче да се съглася с мнението на huanji, че “в йога не трябва да има цел” и че “следвайки енергията”, човек трябва да се “носи от самосебе си”. Намирам подобна философия за дълбоко противоестествена и направо малко нечовешка. Що за начин на живот е това “да се носиш от само себе си”? Никой разумен човек не започва съзнателно да върши нещо – каквото и да било – без да преследва с това предварително поставени цели и без да има определени очаквания за постигането им. Дори целите и очакванията да не са ясно осъзнати и обмислени, те винаги са налице. Безцелното и без определени очаквания “опитване” на това и онова, плувайки пасивно по течението, създава например пушачите, пияниците и наркоманите.

С какви цели и очаквания пристъпва човек към йога? Или към каквото и да било друго? Ами зависи от човека! Ако човек е разумен и реалист и не вярва в духове и хвърчащи вещици, той си поставя поетапно ясни и достижими цели, не очаква прекалено много и има голям шанс да успее в начинанието си. Ако обаче е глупав, доверчив, суеверен и склонен към мистика и фанатизъм, той може да си постави цели като например “да види Бог”, да се научи да “левитира”, или да спира сърцето си и да живее по седмица без въздух и пр. Ясно е, че при такива непостижими или извънредно трудно постижими цели няма шанс за успех. (Освен това, за какво по дяволите ми е притрябвало да се гледам с Бога или да си спирам сърцето?) Често тия хора са водени от прекомерно тщеславие, от осъзнато или не дотам осъзнато страстно желание да изпъкнат, да овладеят или придобият нещо, недостъпно за другите, да постигнат превъзходство над тях в някоя област. В това желание няма нищо лошо, ДАЖЕ НАПРОТИВ, стига да е с мярка. Когато след известно време практика очакванията (естествено) не се оправдаят, нормално и разумно е човек да преразгледа тях и целите си. Фанатиците обаче упорстват; те не вярват, че трябва да се съобразяват с природата, а някак си са убедени, че тя е длъжна да се съобразява с техните желания и вярвания. Винаги ме е удивлявал чудовищният егоцентризъм на тези хора. Смайващо е, че от устата на същите можете често да чуете проповеди за “потискане на Егото” (каквото и да значи това).
В упорството си те започват да вършат щуротии и така (също естествено!) се стига до физическа и психическа деградация, до “жалкото, смотано, спаружено и нафукано същество”, което така точно изрисува Бeлият вълk, крепящо достойството си с “тъповата реторика в карикатурно възвисен стил”.

Не е никак умно да се правим, че не забелязваме тези хора или че те изобщо не съществуват. Идете на някоя публична сбирка, свързана с йога, и ще срещнете сума такива. Те са живо предупреждение. Лично имах приятел – иначе много свестен – който стъпи на Пътеката на глупостта и по нея през лудницата стигна до гробищата. Почвам да си мисля, че може би древните са имали известно основание да държат в тайна учението си и практиките му. Zemedelec е прав, че вината не е в системата, а в самите хора. В ръцете на глупака системата е нещо като кибрит, попаднал в ръцете на малко дете. Вместо да се стопли и си сготви манджа, то може по-скоро да запали къщата. Това няма да стане, ако детето е умно и прецени, че най-добре е първо да научи, как се драска клечката, как се гаси, после как се пали печката и пр. и чак тогава да си помисли за готвененто на манджа. Йога не е “нелепа практика, секта, която погубва стотици хиляди невинни човешки същества, поробва душите им и ги изпразва от съдържание". Системата сама по себе си не може да погуби никого, естествено, няколко дебели книги, пълни със страници и букви по тях не могат да навредят по никакъв начин, без самият човек да извърши САМ СОБСТВЕНИТЕ СИ ГЛУПОСТИ, ако няма ум в главата, чувство за здрав разум, елементарно чувство за мярка и реалистична самооценка.

Извинявам се, че май изпаднах и аз в “тъповата реторика в карикатурно възвисен стил” и взех да се изразявам като с цитати от Ведите. Човек е склонен към подобна високопарност, когато говори за съкровени неща. Това не е оправдание, разбира се.

За себе си мога да кажа, че практикувам по малко и считам йога за една приятна част от живота си, която е там заедно с много други части, не по-малко хубави и приятни и която в никакъв случай не е нито единствена, нито водеща, нито привилегирована. Когато започнах, целите ми бяха прости, ясни и в тях нямаше нищо свръхестествено: да се отърва от някои болести, да укрепя здравето си, да повиша физическата си издръжливост, да направя тялото си по-гъвкаво и да огранича пъхането на боклуци в устата си, когато съм на масата. Очакванията ми се оправдават и се радвам на удоволствието да мога отвреме навреме да преразглеждам целите си и да си поставям нови, по-високи и с по-вълнуващи очаквания. НИКОГА не съм си поставял цел да ставам свръхчовек или да блаженствам в нирвана или самадхи. Не зная, за какво става дума и дори въобще става ли дума за нещо. Никога не съм се занимавал с медитация и не възнамерявам в скоро време да се занимавам. Може да съм тъп, неинтелигентен или непросветлен от Брахман или който и да е там, но засега не съм си изяснил, какво следва да очаквам от медитацията и защо трябва да я възнамеря. “Защото така казва Патанджали” не е аргумент за мен. Всички идеи следва да минат през собствения мозък. Самият Патанджали – когото между другото дълбоко уважавам – казва, че (цитирам по памет, да ме простят Познавачите) познанието има три източника – възприятието, извода и авторитетното слово. ЗАБЕЛЕЖЕТЕ, авторитетното слово е сложено на последно място. Спирам с цитатите, че Бeлият вълk с право ще ме наругае. Разбира се, не изключвам възможността някой ден, въз основата на нов опит и знания, да преразгледам мнението си и да променя целите си.

Искам да кажа още, че по мое мнение във всяко разпространено учение има рационални елементи – иначе нямаше да е разпространено. Всеки обаче трябва да осмисля ученията със собствената си глава, защото тя служи първо за мислене и чак после – за опора при Ширшасана. Много неща в йога ми харесват и много други не ми харесват. Идиотизъм е да се пишеш “еди-каквист” и да приемаш някаква система, измислена от други хора (впрочем, по същество същите като теб – с глава и мозък вътре, две ръце, един задник и пр.) и с други цели изцяло, безрезервно и фанатично. Не приемам например като благо пасивното отношение към живота, не желая да си поставям за цел да бъда невъзмутим и да не ме трогва нищо, да не се вълнувам, да не подскачам от радост и да не плача от мъка. Моите уважения към всички, но ЗА МЕН това е нечовешко. Това НЕ Е ЗА МЕН. Аз не го желая.

Аре стига съм плямпал дървени философии. Много ще се радвам да чуя всякакви мнения.