Здравей, Кави.
По отношение на това, йога религия ли е, или не, сме говорили доста. Има различни мнения, но от тези на практикуващите, преобладава виждането, че йога не е нито религия, нито пристройка върху традиционните индуски религии. Мога да напиша цяла книга върху този въпрос, влачейки след себе си безброи цитати от прашясали книги, но защо е това? Йога е учение, което те учи да не се уповаваш на твърденията на никой, а да седнеш и да се заемеш сам с това за което ти говорят, и едва след това ще разбереш за себе си. Истината не може да бъде проповядвана, защото още от момента на нейният изказ, тя престава да съществува, превръща се в догма. Йога учи човек да се заеме със себе си и да осъществява хармонията в живота си, ежеминутно. Някъде там по пътя възниква истината, като една красива гледка от прозореца на влака... Йога е инструмент, тя не е цел. Целта е една, пътищата са много, а йога е чисто техническата страна...качваш се на влака и се возиш. Влака е едно чудесно возило, но нищо повече, целта не е да се озовеш в него, а да се придвижиш с него.

За йогина се препоръчва да се храни с мека и сладка храна, която всъщност е храната, която се усвоява най- лесно и съответно е добра за медитацията. Не е казано да не се храни продължително време, даже напротив, да се храни редовно. Млякото горещо се препоръчва, както и меда. Суровата храна не е йогийската храна, но това е в Индия, у нас може да е различно. Може да е различно за всеки. Практикувайки и хранейки се по различен начин, човек сам стига до най- вярната дажба за себе си. Моето тяло най- се радва на меките жълти и оранжеви плодове, млякото и топените във вода ядки. Но ние не сме пенсионери, за да имаме възможност да се отдадем само на духовна работа, а се трудим, понякога доста, правим всичко, което правят и непрактикуващите, затова на тялото, трябва да се дава нужното. Щом нещо ти се дояжда, значи имаш нужда от него и никой не може да ти каже, дали е правилно. Сещам се когато попитаха Шибендо Лахири за храненето, той каза:"Вижте, не съм дошъл тук да ви уча какво да ядете". Дошъл е да ни научи на практиките, а не на догмите. Практиката променя химизма на тялото, но ,него трябва да слуша, може да спре да употребява много храни и питиета, но да ги спре, защото тялото няма нужда, а не защото някъде го пише.

Когато говорим за материалните неща, не бива да се превръщаме в нихилисти. Може да има хора, които да са стигнали до нивото да бъдат монаси, но те са много малко. Нормалният йогин е семеен човек, който трябва да издържа семейството си, да бъде добър баща и стълб на цялото семейство. Разликата между йогина и непрактикуващия е, само в отношението. Всичко тук е временно, не е нужно да се привързваме, а само да го ползваме, докато не го загубим...когато му дойде времето.

В йога не трябва да има цел, защото океана на живота брегове няма. Следвайки енергията, човек се носи от самосебе си, усилието е да се научим да следваме енергията, а не да определяме къде ще ни отведе.

За секса, също е изприказвано много тук. Тялото си има потребности. Йога рафинира сексуалността, като премахва умствените нагласи и оставя нещата да бъдат доминирани от жлезите, а техният апетит е съвсем различен. С успокояването на ума, енергията се установява, изчезват еротичните мисли и сънища. Сексът е врата, но тя се отваря само ако човек е естествен. Естествеността не е злокачествено нещо. Сексуалният живот може да се промени драстично.

Въпросите са много основателни. Моето мнение не е съществено, но такъв е опитът ми, това казвам. След време, може да се промени...няма нищо вечно...