При мен не е заинтересованост. Нито пък се определя от приятност.
Това е повикът на душата. Като пуснеш птичката, тя излита нагоре, не ходи по земята, нали. :)))
Имам много ясни мотиви, които следвам. По пътят до тях, обаче се оставям да бъда воден от вътрешното същество. След много бъхтане, се убедих, че само гласът на Чистата съзнателност, която наричаме Атман, е верният. Той никога не лъже.
Много оплетен от интелекта ми се виждаш. Това не е обида. Всичко го анализираш, съпоставяш. Не може ли просто да изчистиш всичко и да следваш посоката на сърцето. Без много философстване, простичко. Не може да не бъдеш воден.

Не е само за кураж, но как да го напиша така, че да забравите за мен, а да остане само казаното. Това ми е много голям проблем. Различния ник не решава въпроса. Ако просто премълча, ще добавя към себе си, но ще отнема от вас. Да му се и не види.