|
Ми аз не мога да си събера главата още, а в събота мислех, че скоро ше ме кОпат - всичко ме болеше, пълно физическо и емоционално изтощение.
'Ма па интересно, че някакъв буен прилив на сили ми идваше, докато правехме разбор с приятели и познати, които също са били на концерта.
Всичко бЯше чудно - с Ази сА почерпихме добре преди и след, пък аз как съм се смяла с дребовците й, не е за разправяне. Метъли от класа, шъ знаете!
Инак за концерта... ко да кажа, перфектно отсекъде - музика, ефекти, шоу, адски много народ.
Както винаги, публиката беше разнородна - имаше и куфеещи, имаше и статисти, и фоторепортери, и пияни, и много възрастни, и много дечковци, и такива, попаднали там по някаква случайност. Ся, не знам колко е вярно, аз в чужбината на концерт не съм била още, ама всички, които са били, и с които съм говорила и след ДиСи и по принцип, казват, че като нашата публика няма друга. Много ми се иска да е така наистина, поне и ние в нещо да сме добри.
Организацията - абе, не, че беше лоша, ама има още много какво да се желае. Ако трябва да съм снизходителна - за концерт от такъв мащаб беше чудесна.
Ефектите и шоуто - к'во да говорим, т'ва са ДиСи, все пак - то не беха влакове, адски камбани, Роузи /ей, ма мноу готина, страшно ме изкефи/, чернобели снеговалежи, фойерверки, топовни залпове...
Самите AC/DC - най-много достъп, без помощта на видеостените, имах към Ангъс! И така съм доволна, че няма накъде. Ма той един такъв мънечък и слабичък дядо, пък толкоз див, че га че ли е на 15. Па се събличА, па се въргаля по сцената, па се дупИ и показва гащори, чудооо... Па върте едни сола... абе, мене ако питате, ей т'ва е човекОт, който изнася на ръце, краци и други части шоуто на групата.
Ся, четох из нета, че на "The Jack" в първия куплет, Брайън бил пял нещо за България, ма аз няколко пъти преслушах клиповете от концерта, но нищо не чух. Може и да съм оглушала, щото бая хора го твърдят. Инак вя българското знаме - то се знае.
Общо взето - страхотен концерт! Чучнала съм си рогцата на стената, гледам снимките, на които имам потресающо смачкан вид , и си мисля, че малко бързо мина всичко. Исках още!
За да съм съвсем честна пред себе си и света, обаче, ще кажа, че дори и след ДиСи, моето сърце си остана вярно на една друга група, която, надявам се да сме живи и здрави до тогава, ще чуя отново в края на юни. Ко да правя, лИбов!
И макар, че не ми се иска да помрачавам тази радостна тема, не мога да не спомена смъртта на Рони Джеймс Дио. Снощи, ровейки за снимки от ДиСи, в сайта на радио Тангра прочетох новината и направо щях да се гътна от изненада. Знаех, разбира се, че е болен, че отмениха и участията си из Европа, заради влошено здраве, но някак нито за миг не се замислих, че може да се случи това. Просто ми се струваше супер естествено Рони Джеймс Дио да се оправи. Но е факт...
Много тъжно и много жалко.
Нека почива в мир!
|
Re: Пу първа [re: Гeo, rpaф]
