|
|
| Тема |
 Драммма... |
|
| Автор |
wiper (олигоФренд) |
|
| Публикувано | 09.09.08 23:24 |
|
|
|
Наскоро един приятел ми изпрати следното стихче
Тъй тъжен сутрин е кенефът,
Нелепо плочките мълчат
Разделят се лайното и човека
И всеки тръгва сам по своя път...
Човекът по дела човешки
Със другите подобни същества,
Лайното по тръбите тежки,
Надолу, с другите лайна...
След час човекът вече огладнява
Забравил е за своето лайно
Лайното също го забравя
Тъй, сякаш те не са били едно
А може би скръбта е неуместна
И може би така е по добре
А може и отново да се срещнат
Там нейде сред лазурното море...
Какава искустна поезия , успя да разчовърка дълбоко в сърцето ми ... сега всеки път като се отбивам в нужника , с тъжен поглед ще изпращам отделилите се частици от тялото ми.
Оххх божкеееей , всички раздели са толкова тежки и тъжни ... но тая , направо ми къса сърцето ... остава ми само едно - да се надявам , че някога ще се срешнат ... там нейде сред лазурното море ....
| |
| |
| 
|
|
