|
Една мечта остана зад гърба ми
През някакъв си студен януарски ден, новината долетя до мен - Металика ще свири на родна земя. Пак, отново... За миг се пренесох в далечното минало на 90-те, когато тази музика бе табу, когато в музикалните магазини продаваха плочите на братя Аргирови и Трамвай №5,когато пътуването зад граница за обикновените хора бе мираж, когато петимата от РМС трябваше да бъдат нашите герои, когато Берлинската стена носеше смърт. Тогава, в тез далечни години, получих като подарък и първите си чужбински плочи - "Стената" и Мастър-а. И точно тогава - без да разбирам какво става с мен, сърцето ми се отвори за тази нова музика, тогава, без детското ми съзнание да разбира защо, аз се влюбих в тази музика, тогава, една частица от сърцето ми бе отнета завинаги. /няма да ви пускам снимки от тия години, щото майка ми изпадаше в ужас, като видеше как за пореден път съм си орезилила косата:)/
Сигурно ви е смешно и прекалено сладникаво, но това бе мечтата ми - да видя на живо Флойд и Металика.
Е, сега ми остана да си мечтая ... след Seak end Destroy, да чуя на живо Another Brick in the Wall и да пригласям с магарешкия си рев - We don't need no education, we don't need no thought control:)
За концерта - моля, някой да ме ощипе - още сънувам, още преживявам, още желая. Имам усещането, че никога не се е случвало - документите показват друго; имам усещането, че на 25.07.2008 съм била в кома - тапетът на телефона показва друго; имам усещането, че тайфун е помлял съзнанието ми - тук съм;
Та, по същество - среща в 5 на Орлов мост, Дарка звъни - Азииии, не ни ли виждаш под орела сме, обаче Ази е толкоз ошеметена, че почва да се чуди 'к'ви орли, к'ви пет лева, тия хора, бъзик ли си правят с мен':))) Най-накрая избистрям поглед, насочвам го в правилната посока и се запътвам към мястото. Сядаме културно под орелчето и к'во правиме - ми зяпаме си /и не само/ - покрай нас - поток от хора - няма объркване - всите са за концерта. НагледАх се на модели тениски, модели причьоски, различни аксесоари. Оказа се, че мъжката ни подкрепа познава половин София, а с другата половина, с непознатата половина се опозна него ден.:) По едно време Дарка решава да ни изчегърта от клюкарницата и да ни подюрка към стадиона. Все пак Down ще пеят - може да чуеме некое парче от Пантера /много добра група, много ме радват/.
А Борисовата градина ври и кипи, толкова много младежи - израдвах им се и си помислих - де'ба, България не е само чалга. Вярвам, че голяма част от тези десетки хиляди момичета и момчета, ще поемат със сърцата си тази музика и ще искат още, и още от нея... Ще ми се да вярвам, че те ще има за какво да се борят, за какво да живеят, и че ежедневието им няма да се върти сал около Гучи, Анелия, последната открита чалготека или баткото с дебелата пачка.
Как стигнахме до входа - ами със спирки, то разстоянието е 'мноого' голямо -
спирахме - кой за бира, кой за водка, кой за дъждобрани, кой за тоалетна, но нейсе най-накрая се добрахме до бариерата. Влизането стана без проблем - максимум за 10 минутки бяхме вътре, проверката - еййй, мноо се ядосах, че не си взех фотото и бутилка водка:Р, но минало.
Та, наместихме се нейде по средата на стадиона, с цел приближаване към сцената - едва 18.30 е, на терена навалицааа,а по скамейките все още няма наплив. Викам, Дарки, шъ ходя за бири, щото нещо взе да ми пресъхва устата, а още не сме почнали да брецаме. Тръгнах, ма то лошо да ти стане - едни опашки, едно чудо, девойките бавно сипват бирата, мъжете - много културни - не се бутат, не се пререждат...оооо абе аз съм дошла на концерт бе, нямам време да вися 2 часа по опашки - ориентирах се, промуших се и след 30 минути се сдобих с хлебната пяна. Промихме гърлищата, Дарки разчисти терена около нас със едни пуретки /маамата си тракат/, които ми миришеха на конски фъшкии /Дарки, нЕма ми се сърдиш/:))) и се започна... Mожех да
умра няколко пъти на место, въпреки гафа със сцената /10 мин без видеостена - голям праз/, въпреки звука /очаквах проблеми с тъпанчетата, а такивъ нямаше/ аз изживях своите 2 часа нирвана, стигнах облаците и чух Бог:))))
разправят че Металика били чалгари, комерски, пенсионери - може би, но тази нощ беше тяхна, тази нощ беше моя, тази нощ те се отдадоха на публиката.
краят - беше тъжно, че всичко свърши; бях изпразнена от емоциии и от чувства, бях унищожена...
Спестих голяма част от детайлите, щото - първо, стана много дълго, второ, някои неща си оставих за себе си, трето - ми Дарка нема сал да ми дивее/ейй, нема умора т'ва девойче, голямо скачане, много пеене, дълбоки емоции, демек - върховно удоволствие е да си с нея и на маса, и на концерт/, да земе да драсне и тя некой ред:))))
Моти, Географе, Нътчо, Дарки - вие сте наред:))
|
За... с либофф
