|
Имам завиден опит в ползването на таксита. Практически, някъде от 1998-1999 г. досега това е основното ми транспортно средство. Нагледала съм се и съм се наслушала на невероятни неща. Тъй че имам какво да допълня към моменталната ти снимка.
Преди време попадам по служба на забравено от Оня горе място и на тръгване оттам установявам, че такситата в района са не просто дефицит, а джакпот от ТОТО-то. Вървях в странна походка с непрестанно извъртане на главата назад (да се оглеждам за „прииждащи” таксита, наивната аз!), но къде ти. Уморих се, спънах се и реших да си ходя по ръба на тротоара с нехайно вдигната лява ръка, и о! чудо!, едно такси спира до мен, мяткам се с едва сдържан радостен порив в него и след... само минути усетих как съм склонна да повярвам в бога, или поне започнах да се уповавам на него. Колата, в която попаднах, бе еталон за чудо на техниката и освен това убедителен начин обезсили действието на около 5 природни, 2 юридически закона и няколко основни клаузи от Конституцията в частта за човешките ми права. Дрънчеше и скърцаше така, че на моменти затварях очи в очакване подът да се отдели от рамата и да остана на паветата, докато инерцията извозва купето напред по посоката на движението. Отдясно до лакътя ми вратата подрънкваше ритмично, а прозорецът рязко хлътваше с по два-три пръста на всяка по-голяма дупка по пътя. Опитите ми да го затворя с ръчката бяха безуспешни. На два пъти отварях в движение вратата и отново я зятварях, а шофьорът – ухилен мургавеляк, небрежно ми подхвърля: „А, тя тая врата малко повредена!”
Представяте ли си! Вратата му била МАЛКО повредена. Тя цялата констркция на автомобила се удържаше в привидна цялост на магия, той за вратата ме утешава.
Възвърнах бавно умението си да мисля и процедих през зъби: „Откога не е минавала на технически преглед?! Няма ли контрол преди да излезете на смяна???” – и едва тогава се озъртам да видя на коя фирма е таксито. Лепенка с жизнерадостното ЕТ „Вичо68”, тарифа – правилно се досетихте – завишена само с по 50 ст. на опция, а аз – наникъде! Нито ми стиска да сляза, щото кой знае дали до сутринта ще мине друго такси, нито ми стиска да остана, щото нищо не подсказваше, че ще стигнем невредими до желаната от мен крайна точка. Е, Безпаметно, рекох си, нали си любителка на екстрийма, ето ти сега градски екстрийм! Ся ше си платиш за гяволъка с лихвите! Млъкнах мрачно аз, стиснах зъби, чат-пат стисках и очи, вложих цялата си сила в дясната ръка, вкопчена горе в дръжката и взех да прехвърлям през ума краткия си, но съдържателен живот. Както и да е. Щом четете това, досещате се и сами, че стигнах жива до дома си. Отървах се с некви си 23 лева, трудноотшумяващ стрес и трайни навици.
А иначе полза от това возене имаше! Е, чак в Бог не повярвах, но оттогава ми е останал натрапчив навик в такси, преди да съм го огледала отвън и отвътре (купето, не двигателя) за опрятен вид на шофьора и чистота на седалките, да не сядам. Втория ми поглед е към лепенката с фирмата и тарифата. Ако разполагам с време и имам избор – ми се е случвало като спра произволно такси на улицата и надвеся тяло през отворената вратата, ако шофьора ми се стори невежлив – да го изгледам с прословутия си поглед № 374 и да му затръшна вратата, изсъсквайки – Няма да се научите как да ни вземате парите с кеф! И демонстративно вдигам ръка за следващо такси, така, както си стоя до затръшнатата врата на това същото.:)))
Освен това, от години практикувам следното: ако ми хареса някой как ме вози, как се държи и колко е досетлив – искам му мобилния и почвам да му звъня при нужда лично на него. Верно, и така се налагат смени на шофьора по разни причини, но позицията ти на клиент е по-ясно очертана. Айде, стига засега. Още много случки с таксита ще се сетя, предполагам, ама по-нататък.
:)))
Косата ми дзилена, очите ми редки
|
Re: Как за малко да стана вярваща:) [re: БeлaMaцa]
Re: Как за малко да стана вярваща:)