В такъв случай оригиналният пример с бита е напълно жизнеспособен и правилен и възможна ситуация, в която той е използваем и полезен.

Тоест, това че той изглежда абстрактен и не виждаме възможно приложение, не го прави грешен по принцип. Отговорност на самото приложение, което използва XML файла е ДА НЕ ЗАГУБИ информацията която му се подава. XML парсера няма да генерира грешка. Ако се използва поточен парсер, тогава тежестта на битовете може да се определи по поредността им.

Ето ти конкретен пример -- приограмата чете XML файла и поставя в съответните състояния включен/изключен ефектовите светлини в една дискотека.

Тоест:
Примерът с байта и битовете може да бъде пълнокръвен и Е в пълно съответствие с правилата на XML. Нито един парсер (било поточен или структурен) няма да даде грешка заради едноименните братя, той ще подаде на програмата цялата информация от XML-a. Нищо от битовете няма да бъде загубено, всичките 8 бита ще бъдат правилно подадени на програмата.
Това, за което се притеснява Приньо (да не се загуби/презапише информацията върху самата нея) в случая е отговорност на програмата, а не на XML.

Досега ми се е случвало да използвам само поточен парсер (в Perl) имам идея как програмата ще може да си получи всичките битове без проблем. Никога не съм използвал структурен парсер. Но след като XHTML e коректен XML формат, съм сигурен че и с документен парсер трябва има начин информацията да не бъде загубена.

Редактирано от Bлaди_ на 19.02.02 21:35.