Очаквах подобен коментар, но с това не искам да кажа нищо лошо.
Смит има резултати, но като игра отборът му в повечето случаи не е бил никак убедителен.
Вярно, преди доста време Рейнджърс изпуснаха да играят финал в ШЛ, но само защото регламента тогава беше доста странен. В крайна сметка те отпаднаха в груповата фаза, а това не може да се отчете като супер успех.
Отделно от това, играта тогава не се отличаваше кой знае колко от играта сега, поне в европейските мачове.
Гледал съм ги всичките мачове от тази група.
"Гостуването" на ЦСКА Москва мисля, че беше на неутрален терен и Рейнджърс спечели минимално, не защото беше по-добрия отбор, а защото имаше повече късмет.
В ответния мач в Глазгоу си пролича безидейноста и срещата завърши 0-0.
Домакинството на Брюж също бе спечелено ,заради добро стечение на обстоятелствата, със супер смешен гол, който и аз не знам как влезе. Топката отскочи от тревата, направи някаква странна парабола, вратаря на белгийците беше тотално неадекватен и стана гол.
Срещу Марсилия действително се представиха достойно и в двата мача, въпреки че на мача в Глазгоу не бяха никак убедителни в по-голямата част от срещата.
За финала за Купата на УЕФА и аз бях много доволен от това постижение, но то дойде с цената на тотален анти-футбол и Рейнджърс си спечели много врагове. Лицето, което показа Рейнджърс тогава никак не беше добро за имиджа на клуба.
Докато един МакЛийш примерно показа, че няма нищо страшно в това Рейнджърс да се опитва да се надиграва с опонентите си в Европа.
Вярно, той също има издънки, като отпадането от чешкия Виктория Жижков, което с оглед на футболистите които имаше в Рейнджърс тогава си беше голям срам, но пък се помни кампанията на тима в Шампионската лига през сезон 2005/06, когато Порто беше победен с 3:2 и последва равенство в Португалия 1:1, две равенства с Артмедия и равенство и загуба от Интер, последвани от две равенства 2:2 и 1:1 с Виляреал, който тогава стигна 1/2 финал, а в редиците му личаха имената на Сена, Рикелме, Форлан.
Вярно, че всичко това стана за сметка на домашната кампания, но все пак.
На следващия сезон оък стигна до 1/8 финал за Купата на УЕФА.
А и казваш при МакЛийш Рейнджърс е спечелил две титли с късмет, но според мен тогава битката и в двата случая бе много равностойна и въпреки това Рейнджърс успя да надделее, което за мен показва класа.
Докато при Смит се е случвало точно обратното. Рейнджърс е бил по-добрият отбор в шампионата, но е отстъпвал титлата на Селтик.
Спомням си и сезона, преди да бъде спечелена юбилейната 50-та титла.
Тогава Рейнджърс достигна до финала за купата със Селтик, мача беше равностоен, но въпреки това Рейнджърс спечели с 3:2.
Просто за мен МакЛийш умееше да постига резултати, без отбора му да има превъзходство.
Същото донякъде се отнася и до Смит, за някои от европейските мачове, но на МакЛийш това се отдаваше доста по-често и по-лесно.
При Адокаат пък отбора играеше доста красиво, включително и в Европа, а и играта отговаряш на качеството на играчите, с които разполагаше тима с тогава.
Вече стана въпрос какво направи Уолтър Смит когато в тима му бяха Лаудруп, Гаскойн и много други.
При Адвокаат тима изглеждаше напълно равностоен на тимове като Байерн Мюнхен и Боруся Дортмунд, в мачовете им помежду си, макар резултатите в крайна сметка да не бяха в полза на Рейнджърс.
По негова време Рейнджърс отстрани Парма с Буфон, Канаваро и Тюрам ,а и други силни играчи в квалификациите за Шампионската лига, също така тима вкара и 5 гола в един мач на ПСВ Айндховен.
Като дует МакЛийш и Адвокаат като шеф пък изведоха тима отново до 1/8 финал за УЕФА, където загубиха от бъдещия носител на трофея Фейенорд.
Вярно, Адвокаат няма финал като Уолтър Смит, но пък играта която показваше тима беше съвсем друга.
Но сега Смит, ако достигне пак до поне 1/4 финал в Лига Европа го признавам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите