|
Добре дошли в клуба за футбол носещ марката ‘английски’. Този клуб стартира с не малко идеи, с не малко ентусиазъм и очаквания. Искрено се надявам идеите да се развият и оправдаят очакванията. Надявам се и това да бъде клуб, който ще заложи на няколко неща.. първо на толерантността и коректността, второ на това да бъде позитивен клуб, а не тип ‘анти’. В този смисъл това не е клуб АНТИ спрямо испанския, италианския и т.н. шампионати и национални отбори, а е ЗА британския футбол, британските отбори и първенства.
Навремето Бил Шенкли, знаменитият британски футболист и треньор, заявил че футбола не е въпрос на живот и смърт - той и нещо много по-важно. И днес на всеки е ясно, че тези думи би могъл да изрече единствено британец.
Английският запалянко живее за своя отбор. А отборите там са неописуемо много - има ги във всеки град и село. И по-интересното е, че независимо дали играят във Висшата лига или в малката градска лига, всеки от тях си има верни поклонници. Те посещават мачовете, обличат се в екипите на отбора, спят под одеала с техните символи, носят вратовръзки с техните емблеми а от колите си гордо развяват знамена с клубните цветове. Естествено, колкото по-голям е клубът, толкова повече са и феновете му. Но дори представителите на непрофесионалните лиги са яростно подкрепяни от своите привърженици.
Истинските фенове знаят всички клубни песни и дружно ги изпълняват. Песни за миналите клубни успехи или на обратно, "припомнят" неуспехите на противниковия отбор. Резултатът от това е т.нар. “stadium atmosphere” , когато 30 000 гърла крещят едновременно, а акустиката на стадиона позволява чуването им от километри. Атмосферата наистина е впечатляваща. Разбира се, можете да говорите за Италия, където тифозите палят димки или за Камп Ноу, където всичките 90 000 размахват бели кърпички, изпращайки подигравателно противника, но английския стадион е нещо особено именно зарази неповторимия дух .
Великобритания е мястото и родината на т.нар. “local derbies”, като североизточните дербита между Нюкясъл, Съндърланд и Мидълзбло , мърсисайдското дерби между Евертън и Ливърпул , Манчестърското дерби между Сити и Юнайтед , Лондонските дербита, дербито на Глазгоу между Селтик и Рейнджърс и още много-много други . Всъщност всеки отбор в Англия си има такъв съперник, а някои - по няколко . А мачовете между тези съперници са на живот и смърт. Победата в дербито не е само 3 точки за лигата или преминаване в следващия кръг за купата. Победата в дербито е мерило за славата и успехите на клуба. За тези мачове се пеят песни и се снимат филми, тези мачове влизат в историята и за тях се помни десетилетия след като са били изиграни .
Всеки нормален англичанин се вживява в ролята на треньор. Безкрайно съставя списъци с играчи, които трабва да се вземат, предлага всевъзможни решения на възникналите проблеми, а безкрайния дебат "4-4-2 или 3-5-2" може да бъде чут във всяка кръчма, офис, училище и дори на автобусната спирка. Разликата с останалите държави се състои в това, че на практика 100% от англичаните са запалянковци .
И въпреки ропота на по-старите хора, че преди футбола е бил по-добър, едва ли ще им повярваме. Бащите ще продължават да предават на децата си любовта и омразата към отборите, атмосферата на мачовете ще продължава да бъде гореща, а феновете ще останат завинаги верни на своя отбор .
Как започва всичко...
1855-а е годината на основаване на първия чисто футболен клуб в Англия. Това е ФК Шефилд. Най-стария клуб, който е спортен клуб и включва и футбол е ‘Олдън скул’, създаден през 1825-а година. Самото име показва, че това е бил един от типичните клубове по училища и колежи, в които се настанява модата за това време – спорта. Сред най-старите клубове е още Куинс Парк(Глазгоу) – основан е 1860-а година.
26.10.1863г. е датата на учредяване на футболната асоциация. Това става в лондонска гостилница, в която се събират капитаните на основните лондонски клубове макар и все още не сформирани като футболни клубове. През 1869г вече има вече 29 клуба с ясна структура, ясни цели. Това води до създаването на турнир в който да има реализация на тези спортни цели – съревнованието. Ражда се най-старото футболно състезание. През 1871-а е първият турнир за купата на Англия. Мачовете от срещи за развлечение, стават битки в състезателна атмосфера, приковават все по-голям интерес сред различни слоеве от населението.
Първите участници в турнира са:
Barnes, Civil Service, Clapham Rovers, Crystal Palace, Donnington School, Hampstead Heathens, Harrow Chequers, Hitchin, Maidenhead, Marlow, Reigate Priory, Royal Engineers, Upton Park, Wanderers, Queen's Park (Glasgow), като победител е Уондърърс.
В периода до 1888г Купата на Англия е бил единственият турнир, я който са участвали отборите и през този период се открояват Уондърърс(5 купи), Блекбърн Роувърс(3). През този период Англия изиграва и първия си мач на национално ниво. Това и първи мач в историята между национални състави. През 1872г в Глазгоу Шотландия и Англия завършват 0-0.
1885г е годината в която футболът слага професионалните си одежди. Пионер е отборът на Престън Норт Енд, който преди ‘легализацията’ е бил изключен от ФА поради факта че е купувал и продавал играчи, т.е. имал е полупрофесионален статут, който не е бил разрешен. Професионализмът дава и нови насоки в развитието на играта.. чувства се нужда от по-наситен календар, а Купата не може да даде решение за това.. Така се ражда Лигата. На 2.март 1888 босът на Астън Вила праща писмо до 4-те клуба триумфирали с Купата на Англия през последните години. Уилям МакГрегър им предлага да се учреди лига и 12-те най-добри отбори да се състезават по кръговата система и да определят шампион. Петте отбора даващи началото на Лигата са Астън Вила, Блекбърн, Престън Норт Енд, Уест Бромич Албиън и Болтън Уондърърс.
Началото на шампионат 1888/89 е на 8 септември, а след 2 години подобни първенства стартират и в Шотландия и Ирландия. Първи шампион е Престън Норт Енд с 11 точки преднина пред Астън Вила. Резултатността в първия шампионат е 4,43 гола средно на мач.Редактирано от Anfield на 16.07.04 12:03.
|