|
Всъщност, търся си втора работа....
Поразгледах доста теми от този форум и видях, че има наистина много хора, които претендират да са успели (и вероятно са точно такива) и затова реших да попитам тук. Преди всичко обаче, видях, че има и много 'яростни' и леееко злобни подмятания - затова ще помоля да ми отговорят само хора, които имат какво да ми кажат.
Аз съм на 21, в момента съм студентка редовно в СУ и поради графика ми за лекции, остават ми точно 3 дни седмично, през които мога да работя . Намерих си работа, която ми позволява да ходя лекции, т.е. тези 3 дни работя по 15 часа. Мразя я тази работа, какво да се прави - тежко ми идва, а пък и сферата е доста далеч от моите интереси.Но, не искам сега да ви се оплаквам от нея, справяме се някак. Заплатата ми е точно 350 лева и нито стотинка повече (но не и по-малко). Тук вече трудно се справям - нямам родители, на които да разчитам финансово, нещо повече - имам и живея с възрастен човек (дядо ми), който получава скромна пенсия. За мен в момента е загадка как сме се оправяли до сега, но аз не мога повече така и много искам да си намеря втора работа. Не знам накъде да се ориентирам обаче. Време със сигурност няма да успея да намеря.А не знам към кого да се обърна за тъй наречената 'надомна' работа. Искам да уточня, че под 'надомна' не разбирам лепене на картонени торбички,например. Преди около 2-3 години, когато също нямах възможност да работя на нормиран работен ден, работих на този принцип с една фирма за преводи,легализация и въобще документации. Аз вършех моята работа в къщи - имах краен срок - предавам - плащат ми. Бях доста доволна, в интерес на истината, до момента в който се случиха промени и дойде нов шеф, който на всичкото отгоре ми е явяваше пряк началник на мен и не спираше да ме тормози - да ходим там, да отидем еди -къде си, върхът беше когато ме поиска да отидем до някакъв курорт,все неща, нямащи нищо общо с работата ми. И така аз напуснах, за да се окажа в момента в това положение.
Получи се малко като изливане на мъката, съжалявам за отклоненията, но ми е болно....Аз съм млад човек и е нормално да искам да мога да си позволя повече неща.За съжаление съм се отказала от тях и това не се оказа толкова страшно Обаче не мога да продължавам да се чудя как да живея с 350 на месец. И понеже по-умни от мен са казали - преди да поискаш, кажи какво си дал, аз мога да кажа в своя защита, че мога да говоря 2 езика, работя с компютър,не слушам чалга, пиша по някоя статийка от време на време, честна съм (ако това качество се цени все още) и имам огромно желание за работа.
Ще радвам безкрайно, ако някой успее да ми помогне
Приятен ден ви пожелавам и искрено се надявам на отговори.
С теб се разделихме, а защо смъртта закъснява.....
|
Търся работа
