|
Попитаха ме. Ами де да знам! Нито имам поглед върху заплатите на колегите, нито съм баба Ванга. Освен това и да имах поглед, де да ги знам тия какви са и какви заплати дават по принцип (в обявата - само длъжност и телефон, който в интернет не го открих).
Казах: горе-долу като сегашната ми. Сегашната е 250 лв бруто (ъхъ, не се смейте!) без класовете, на младши държавен служител, но разсъждавах така: ако за сегашната ми длъжност при такова и такова образование и опит дават толкова и толкова пари, значи и другаде срещу същите изисквания ще предлагат горе-долу същите пари.
След това мой познат, който очевидно повече от мен ги разбира нещата , каза: нямаш шанс за тая работа. И наистина не ми се обадиха повече (нищо ново).
Моля ви да ми обясните защо се задават такива въпроси и какво толкова научават от това, че аз се оценявам или не се оценявам за толкова, за колкото те са оценили работата? В двата случая - когато се надценявам и когато се подценявам?
Да речем, виждат, че аз искам повече, отколкото предлагат - и какво, няма да бъда лоялна, ще се опитам да избягам, няма да се старая или не знам и аз? Че аз при всички положения ще избягам, ако някъде другаде предлагат по-добри условия, а докато не съм избягала, ще си върша работата съвсем добросъвестно, едното няма нищо общо с другото.
Или се оценявам за по-малко? И какво лошо? Значи ли това, че непременно струвам по-малко от някой с надуто самочувствие?
|
Защо ме питат за очаквана заплата?
