|
|
| Тема |
 В памет на... |
|
| Автор |
sweet! (минаващ) |
|
| Публикувано | 17.03.01 00:31 |
|
|
|
***
Една ранна утрин светът се събудил
и тръгнал отново по своя си път.
И никой не спрял се, нито учудил,
че няма го Слънцето-да свети над нас.
И само едно малко МОМЧЕНЦЕ
небето погледнало с ясни очи
и викнало силно, земята разтресло
"Но няма го Слънцето, къде ли е то?"
Погледнали стреснато всичките хора,
страх животински в очите блестял;
поела тълпата светлина да търси.
"Дайте ни Слънцето!"-викала тя.
И то се показало-бавно, тържествено
с лъчите си огнени света ослепило.
Падали сградите-студени и мрачни,
останал Човекът-прогледнал и сляп...
| |
| |
| 
|
|
