В тази връзка, искам да добавя, че много от циганите оставят децата си за отглеждане от държавата и за да не загубят правата си над тях ги посещават веднъж годишно. По някое време, решават че децата са им нужни и ги взимат.
Тези деца, вече станали на 4, 5 години нямат съзнанието, че са циганчета, напротив някои се развиват доста добре. за тях това откъсване от дома и живота със семейството в копторите е жесток удар, от който не се съвземат. Боледуват, спират развитието си, някои умират. Ето това ме вбесява, защо никой не предотвратява съсипването на тези деца. Всяка уважаваща себе си държава счита децата за богатсво на цялото общество и контролира родителите във отглеждането и възпитанието им. В Швейцария на една майка й бяха отнели правата за цяла година защото я мързяло да готви и хранела детето си с кока-кола, чипс и полуфабрикати. Тука едно дете може да бъде оставено да умре от глад, да бъде пребито, хвърлено на улицата да проси и никой не го е грижа.
Юлия Берберян е авторка на един закон за закрила на детето, но в него освен създаване на нови и нови бюрократични структури май няма нищо закрилящо.