в монитора. Но сега съм на такъв етап от живота си, че съм си дал тайм-аут от всичко: хора, приятели и т.н., защото имам нужда да остана малко сам. Отдавна го мислех, но сега мога да си го позволя. Мога да си прекарвам доста време сам без никой да ми липсва, освен децата, разбира се.
Щях да си помисля, че не е на добро, но съм чел, че писателят Селинджър живеел от 65-та година така - без никакви хора около себе си - само с мислите си и героите си. Така че не се виня, макар че не съм Селинджър, той е такъв великан.

Но ми се струва, че ти си доста по-млада от мен и няма да ме разбереш...