Не е съвсем същото, но наскоро си мислех колко различен от моя живот води най-добрата ми приятелка от едно време и колко ми е гадно, че не участвам вече в него. Не само, че ни делят хиляди километри, ами и в момента има нещо, което аз никога не съм имала - изцяло женска компания. Не, че е кой знае какво, никога не съм се замисляла за такива неща, просто се зачудих какво ли е усещането. Постоянно ходят по клубове и купони, а аз в момента също като теб не мога да го правя, а вероятно никога няма да е в същото количество като преди. Не е само това, ами изпускам съществени неща като да опозная по-добре новия й приятел, купона за 30тия й рожден ден, какво ли не и - разбира се - да излизам с новите й приятелки. Имам естествено други приятели, географски по-удобни, но имам чувството, че с никого не бих могла да се сближа дотолкова, просто това са години общи преживявания, които никой не може да замени.

Кажи й, че ти липсва, де да знам, сигурно ще й стане готино. Колкото до дискредитацията на ерзаца ти - на всеки се случва да направи някоя простотия, когато е поставен в нетипична емоционална ситуация. Кофти е, но ти не си кофти човек, не го прави повече и не го мисли.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите