Откровено си се оплаках в 40-50 и реших, че това е по-широка тема. Мислех да я пусна в Родители и деца, но там е малко умряло...
Делите ли си децата? На голямо-малко, момче-момиче, отличник-четворкаджия и т.н.? Питам конкретно за поведение, знам, че ще кажете колко еднакво ги обичате, но друга ми е мисълта. Няма как и двете или повече деца на едно семейство да получават еднакви подаръци, дрехи и други вещи, внимание, дори критики.
Сега конкретно се дразня, че брат ми получава повече от мен и не проявява необходимото уважение, нито се опитва да си 'заслужи' полученото с елементарна помощ вкъщи. И аз не съм поела домакинството на родителите си, нито имам намерение да го правя, но поне полагам някакво усилие да съм полезна за другите, а той само иска, хленчи, критикува, обижда, изказва се, без да мисли... Ако бях аз, щях да отнеса едно конско за словесните изпълнения; отделно че никога не съм била особено напориста да получа нещо материално. А той, на уж нямане, докато аз съм студентка, изведнъж се оказа обзаведен с толкова много и не евтини материални вещи, каквото не е поискал, това не е имал; за ужасното му поведение вече писах. Никой не му прави забележка и когато аз кажа, че не се държи нормално - аз съм под напрежение, той не мислел лошо, той просто не си премислял - ама на 20 години е, как може да не мисли, не е идиот...
Знам, че е много елементарно това мислене и на 26 трябва да съм го надраснала; майка ми казва, че просто злобея; преди 2 дни брат ми лично на мен пред баба ми ми казва, че на моите години нищо не съм постигнала, нямам деца, къде ми е гаджето - и аз отнесох критиките, че съм го била вземала насериозно, той се бъзикал, пък и все пак било негова работа дали имам/нямам гадже и кой точно (това, последото, вече съвсем откровено ме втрещи).
Не знам, момичета, какво да си мисля вече. Чувствам се все по-сбъркана и изкривена морално. Уж вярвам в преценката на майка ми, но тя пък напоследък само се нерви за стяло и нещяло и като ми каза, че всъщност проблемът не бил, че брат ми дрънка и прави глупости, ами че аз съм злобеела - почнах да се замислям тя изобщо направи ли си труда да вникне в ситуацията, или просто даде по лесния начин - по-голямото дете да носи отговорност за по-малкото и да търпи.
Още доста неща мога да напиша, пък да изброявам поименно той какво, а аз какво мога и до утре.
Така де, делите ли и вие така? Щото това си е откровено делене и никак не ми харесва. Усещам, че ще се изпокарам жестоко с всички тях, даже с брт ми вече изобщо избягвам да разговарям, самото ми присъствие ми действа адски изнервящо; освен това не му е за първи път да обижда лично мен. А при всеки опит за разговор с родителите ми или други по-възрастни роднини, които би трябвало да са авторитет за брат ми и да го озаптят, все стигаме до една точка, когато сякаш говоря на радиото - аз трябва това, аз трябва онова, пък него да го оставя. Ма как да го оставя, той си е направо изтърван според мен и ако не се вземат мерки, накрая с това делене на 'каката и малкия' наистина ще стане ние тримата с родителите ми да издържаме принца датски.
Втори шанс, разбиране и помощ без ограничения се дават само до навършване на пълнолетие.
|