Правя максимума ми възможен според силите ми. Много съм мислела и наблюдавала от как се е родил и наистина смятам, че го познавам по-добре от всички. Освен това смятам, че подходът ми е най-правилен защото останалите следват методики, а аз действам според детето - то ме води. Както казваш всички сме различни затова е тъпо да се следват методики, които действали при някои, защото те просто не действат при всички. Това ме е научил най-добрият учител - живота. Не виждам защо чуждия опит ще е по ценен и верен от моя собствен. Моят опит си важи за мен и живея според него. Не мога да се уча от други - не става просто.
Не съм се отказала да си възпитавам детето. Но то не зависи само от мен. Насила не всичко става. Не можеш да дадеш насила. Ако детето не иска нещо и не ти дава възможност да му го дадеш няма как да стане.
И аз съм била дете идиотче и само се чудех ква щуротия да свърша за да си вдигам адреналина защото все ми беше скучно. Обичах да правя бели и да наблюдавам как хората реагират. И това че нещо е забранено никога не ме е спирало да го направя ако наистина го искам. Така съм и не обвинявам майка ми за това. Тя какво и да е правила аз си знам, че пак щях да съм си такава. И аз съм била дете и не съм забравила какво е. Затова сега разбирам детето си. Но спецовете са забравили какво е да си дете защото са им промили мозъка с кви ли не простотии. Всеки измисля методики и ги натрапва на останалите без да се замисли, че това, което животът го е научил важи за него и само за него, но не и за целия свят.
Освен това има хора, които се заслушват в съвети. Но има такива, които са напук на всичко. Както има и такива, които се мислят за най-умни и не слушат никой, освен себе си. Аз съм принципа Прави каквото мислиш че е правилно и каквото ти е по силите и което зависи от теб. Останалоте просто го приеми защото така или иначе не можеш да го промениш

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.