|
Никога няма да забравя онази черна дата 5ти февруари 1992ра. Влюбих се в нея до полуда. За цялата си обич която се опитах безуспешно да й дам тя отвърна с подигравки, натискания пред мен с други момчета, насочване на побойници в училище срещу мен, оплаквания в полицията - две на брой и накрая тя завърза връзка с уш най-добрият ми приятел през 1995та година. Три години зверски словестни престрелки, побоища, интриги, лъжи и игра на нерви.
Аз тогава бях млад и наивен и си мислих, че това е просто едно временно явление и че това е просто черен период който ще отмине. Нищо подобно!
Трагедията през първата половинана 90те години се повтори през втората й половина. Втората ми несподелена любов този път беше русокоса синеока метъла - невероятно красива и по-зла, студена и безчовечна от когото и да било. Отново зверки словестни престрелки в които чух от нея такива зли думи които не съм предполагал, че човешко същество може да му дойде на ума, камо ли да изрече на глас!Игра на нерви, интриги, безразборен секс от нейна страна с когото й падне, накрая естествено намеса на полиция. Нещата с тази втората свършиха в една адска седмица когато бях в казармата където никоя, ама никоя не си направи труда да ми дойде на свиждане. За това ли ги обичах толкова много?За да не ми дойдат на свиждане даже и от едното лицемерие?...
...В тази адска седмица разбрах за поредният й сексуален подвиг на балът й. Честно казано виждах всичко в червено около мен. Това беше червената точка на пречупване в живота ми. От там насетне следствие на жестоката емоционална трамва се случиха следните съществени изменение в психиката ми -
1.Воля. Развих невероятна воля.
2.Намразих българката до смърт.
3.Престанах да обичам жени. Влюбвал съм се, но това не е било любов.
4.Намразих още повече България. До степен на органическо отвращение. Мотивът ми беше за какво аз трябва да служа в казармата на един народ който не ми дава най-елементарното?Че аз роб ли съм му?
5.Стремеж към бързо забогатяване.
6.Стремеж да стана адвокат и да правя живота на жените ад.
7.Стремеж към историческо и всякакво научно познание.
8.Зверска направо абстрактна, нереална, често пъти безпричинна омраза към българката. Постингите ми през последните 10 години в дира напълно го доказват.
9.Зверска дисциплина. Невероятни свръхчовешки усилия за постигане на замисълът. Примерно бях научил 1200 точни дати на изуст. Също качвах и св
алях във фитнеса по 20-30 килограма за отрицателно време. Пестех пари буквално от стотинките и бях натрупал 10 500 лева във валута. Отново ще ги натрупам този път на готово.
10.Екстремистки политически възгледи.
11.Антихуманизъм, българофобия. За мен българските мъже се превърнаха в стадо безполезни овце, а жените - обект на всякакъв тип агресия. Целта на агресията да се смаже психиката на жената и да й се направи живота ад.
12.Националсоциализъм в класическия немски вариант.Четене на всякакви тънки и дебели и много дебели книги свързани с тематиката. Писане на слаби военни теми в интернет.Издигане в култ на всичко немско!
13.Носене на окултни символи. А резултат от това нещо беше направо страшен!
Точно 7 години вървях по този път като помитах всичко по пътя си. Вземах си изпитите без проблеми, изглеждах добре, много добре, имах достатъчно пари по тогавашните скромни изисквания, физически и психически се чувствах супер!
В един момент организмът ми просто започна да се разпада. Мозъкът се преработи за отрицателно време като двигател форсиран на 9000 оборота в продължение на часове!Сърцето ми също не работеше както трябва. Проблемите ми със сърцето се появиха още през пролетта на 2001ва година - липса на достатъчно опресняване с кислород. И аз до октомври 2006та тренирах между 3 и 5 пъти седмично фитнес-културизъм като всяка една отделна тренировка представляваше един малък физически ад!А психиатричното си заболяване го развих именно логично следствие на неправилната работа на сърцето защото до мозъка не достигаше достатъчно кислород!Аз го помпах с кофеин накрая направо денонощно!
Накрая през лятото на 2005та година когато усетих, че системата ми на живот може да се разпадне оказах зверска съпротива срещу обстоятелствата. Както един знаменит български поет мисля, че беше Смирненски беше писал за вечната и жестока битка със суровия живот и аз спомняйки си за неговите стихотворения реших да размажа живота ако ще да загина, но да наложа волята си над съдбата си на губещ! В цифрово изражение тренирах два пъти дневно сутрин и вечер, учих по 18 часа наизуст на ден , пиех поне по 2 литра кока-кола като основен енергетик за зверските натоварвания и висях денонощно пред компютъра. Изглеждах особено в лице толкова свеж като изваден от списание защото кофеинът ми даваше и продължава да ми дава такава невероятна енергия, че можех цял ден да въртя веологометъра във фитнеса и да изгарям всякакви потенциални мазнини...
Преди да изтриете темата искам само да ви кажа, че имам един много важен въпрос към вас накрая...
И така целият този филм свърши през август 2005та година. Какво се случи тогава ви е бедна фантазията. Все пак нищо губя и ще бъда пределно откровен с вас - нарушението на бихимичният баланс в мозъка ми и невероятната ментална енергия която той излъчваше в околното пространство привлякоха нещо което науката никога няма да обясни. Натъпкаха ме със страшно тежки и скъпи лекарства които превърнаха буквално за дни изключително мощният ми мозък в купчина лайна, а острата ми като бръснач мисъл се ограничаваше да съзерцава една и съща точка от стаята в продължение на часове...
Както е казано в историята империите никога не загиват следствие на външни удари, а следствие на вътрешни причини. Казано по-грубо рибата се вмирисва откъм главата. Или иначе казано духът ми се оказа твърде силен за скромното ми тяло...
И така скоростно ми трябваше друго лекарство и нов ако трябва по-силен енертик който да избива страничните му ефекти като тъпизъм, сънливост, ленност - все омразни на енергичната ми природа състояние на тялотои духа. Лекарството се оказа нова японско-американска експериментална разработка която струва месечно около 1000 лева. Поемат я американците и в бъдеще - евентуално здравната каса.
Постепенно се запознах с няколко човека със същото заболяване. Всичките до един бяхме надебеляли с повече от 20 килограма, но единственият който беше успял да възстанови енергетиката и поне част от остротата на мисълта бях аз. Значи не съм бил луд както разправят много хора в интернет за мен, а просто временно съм разкантал фамилията на мозъчната си кутия.
Сега вървя по същия път - няма ги единствено тренировките и следването. Тренировките се опитах да ги възстановя два пъти, но се сблъсках с несериозни собственици на фитнес-зали, затъпен метаболизъм следствие на годините ми и преждевременна умора на организма.
Но пътя е абсолютно същия, пак вървя по същите 13 фатални на брой точки. Ясно е като бял ден, че няма да има нито консолидация с обществото, нито разбирателство с жените. Рeално погледнато постепенно ще набирам духовна, интелектуална и финансова сила и макар и остарявайки ще се справям с поставените ми задачи. Нe разчитам повече баш да помитам абсолютно всичко по пътя си защото разчитам на повече разум, маневриране и комбинативност.
На какво съм готов в живота?
1.Да работя на строеж по 18 часа на ден в най-свирепите турски бригади. Правил съм и ако се наложи няма и да се замисля изобщо. Това би ми донесло в максималния случай 900 лева на месец. Малко пари, но изкарани с достойнство в буквално кървава битка с труда. Битка от която аз като националсоциалист и наследник на руски и фински гени няма да отстъп на милиметър!
2.Да работя като охранител по 20 дежурства месечно срещу 600 лева месечно.
3.Да работя абсолютно всякаква друга работа освен такава която стопира интелектуалното ми развитие. Работа в която няма мислене.
На какво не съм готов в живота?
1.Да създавам семейство с българка. Имам огромно самочувствие на безмилостен към себе си воиник и работник и заклет националсоциалист. Не считам българската жена с всичките и интелектуални, бизнес и художествени заложби за равна мен. Защото националсоциализмът не е както го описват по филмите жестокост към хората, той е жестокост към себе си!
2.Да плащам данъци върху труда си. Нe считам за морално оправдано да плащам данъци за общество което ме е превърнало в изрод и античовек.
До къде ще ме доведе тази античовешка доктрина?До гибел. Но гибел с достойнство срещу един излишен народ.
Какви поражения ще нанеса на обществото?Ами за съжаление почти никакви. Но ще живея мачкайки всичко наред аз живея и ще живея щастливо.
Какъв е смисълът на цялата тази кърваво червена борба която съм водил, водя и ще водя до гроб?Смисълът е да бъда всичко друго но не и нещастник който се примирява с обстоятелствата.
Ами какво ще стане ако обстоятелствата отново станат благоприятни? Тогава ще настане вигинският рай - алкохол, секс, побоища.
При такъв вариант животът ми ще се превърне в рай, а този на другите - а ад.
И накрая като загина я от автомат, я заклан в затвора и Господ ме пита - ти какво направи с живота който ти дадох аз?Аз ще отговаря - ами обичах ближния си, спазвах като дете скритно 10те божии заповеди и в резултат на това сега ще се озова в ада...
Както е казано пътя към Ада е постлан с добри намерения. Аз Ада го видях с очите си, той е много страшен, но болката от това да бъдеш унизен и стъпкан от хората е по-страшна!
Сега вие като по-разумни от мен ще ми дадете съвет да се смиря и вразумя преди да е станало късно? И аз завършвайки темата си ви питам -
Пред какво да се смиря? Пред лъжите?Пред предателствата?Пред опитите за унижения?Пред изневярата?Пред самочувствието на враговете?Никога!Ама никога!
Meine Pornos sind mir lieber
|
Червената точка на пречупване
