|
|
| Тема |
 Ето как мъжете гледат бебета - 2 |
|
| Автор |
MupaM (мацка) |
|
| Публикувано | 13.03.12 13:18 |
|
|
|
Ако темата за "хвърленото" на леда бебе ме развесели (не случката, темата ), една статия в днешния "24 часа" ме шокира. Нали се сещате за случая с починалата родилка Надежда Узунова, който ожесточено се коментираше и тук - днес чета, че нейният мъж бил дал съгласие живото им дете, на 2 години и нещо, да бъде осиновено. Вярно, не от непознати, а от някакви братовчеди. И понеже родителите на майката също искали да го осиновят, се оформило нещо като спор.
Детето е живяло с него, докато майката е била жива (не казвам "отглеждал го е", щото не е сигурно) повече от две години.
Да му се не види, това нормално ли е? Ясно, че не е лесно да се гледа дете, ама от кумова срама поне. Нищо, че е мъж. Има баби, има платени бавачки... Може да не съм права, но съгласието за осиновяване някак си ми звучи като "през някъде ми е за това дете".
Или няма смисъл да го плащаме данъка кумова срама?
Редактирано от MupaM на 13.03.12 13:30.
| |
| |
| 
|
|
