Лиро, точно затова се ходи по родителски срещи още от самото отпочване на нова учебна година и нови учители, остава се накрая на родителската, за да си поговориш лично с учителя за особеностите на твоето дете, като си го вземаш от училище също разговаряш с госпожата, която ти го дава в ръцете как е минал деня, има ли проблеми, изсняваш характеропатии и детски страхове и т.н.
И най-задръстените и амбициозни учители не са изроди и подхождат с разбиране, когато проблемите на детето ти се разискват с тях лично, не по телефон или при директора и с подходящ тон.
Моите впечатления от най-различни по възраст и характер учители са, че хората оценяват културния и добронамерен диалог с цел общо решение на проблемите с определено дете. Оценяват и всяка допълнителна информация за детето от родител, която да вземат под внимание в часовете си, вместо да си късат нервите с някое по-особено, че и да ги кастрят за издънки.
Само с претенции и фасони не става. То не е като да вържеш двегодишно в детската количка, когато са ти го оставили за гледане, и да си оправяш маникюра, докато онова пищи и реве. Както ти не се чувстваш задължена да угаждаш на децата, които си гледала за пари, така и на твоето никой не е длъжен да угажда, защото майка му така е наредила.
Като споменаваш Америка и Люксембург, какви наблюдения лични имаш от образователната система в началните училища там? Посетила ли си поне едно като родител, щом си с намерение да пренасяш "челен опит" в бг?
|