|
Съвсем се отплеснах и забравих да допиша:)
Случаят е по-скоро комичен, ако не и малко тъжен, но аз реших да заложа на комизма:)
Малко предисловие обаче се изисква:
В училището са 2 паралелки 3 клас. Едната паралелка е с приоритет и повече часове по рисуване. Другата е с наблегнат музикален акцент.
Моята беше естествено в класа, който набляга на рисуването. Но след като стана изцепката на класната и я преместихме в другата паралелка, изведнъж нашата се ошашави, защото сме много далеч от пеенето като способности и въобще желание за повече от 2-та стандартни общообразователни и що годе поносими за нея часове.
Малката никога не е обичала да пее, ако искаш вярвай не е изпяла ни един куплет дори пред мен от Зайченцето бяло и т.н. То аз на маймуна се правих да и пея, да искам да пеем заедно детски песни-не става бре:) Иначе си танцува, но само, когато е сама! И в детската градина като имаха тържества стои като пън и си кълчи крачето, разглежда, седи там в групата, децата пеят, тя скучае:))
Самата тя от малка казва: Няма да пея, не искам да пея.
Карах я да ходим при бате Енчо да получи подарък:)...там текевизионното предаване...НЕ та не, нищо не можеше да я изкуши ни да казва стихотворения , ни да пее:))...иначе много обича да слуша музика, например обожава: "Тих бял Дунав", но никакво желание да възпроизведе и дума с мелодия от която да било песен. За сметка на това си се уединява и рисува и прави оригамита и с глина скулптурира...музиката е фон, но никога вълнение за възпроизвеждане.
Такааа...обаче учителката по пеене много амбициозна и вторачена в това тя да набляга на пеенето и музиката. Заплашваше я , че ще и остави двойка, ако не ходи на допълнителни консултации/безплатни са/, да проявява интерес към хора и въобще последните 2-3 месеца подивяхме от това пене:)) Насърчавях я да ходи на консултациите и по теория нашата се справяше чудесно...но практиката-седи като побит камък и накрая се разревава))
Та миналата седмица трябвало всяко дете да стане и изпее някаква песен дето била супер ЗАДЪЛЖИТЕЛНА:))) Всички деца ставали, вдигали ръка те да изпеят, обаче дечка нали на първият чин та трябвало първа тя да пее. Нашата забила поглед в чина и не помръдвала. Учителката я увещавала да излезе и да изпее поне един куплет. Онова диване стои и гледа надолу. Тогава даскалката я хванала за ръката и почнала да я дърпа да излезе отпед и да се престраши. Детето се дърпало в обратна посока и скимтяло. Онази пак я задърпала и се острастявала да излезе и да пее...нашата дърпа на обратно...учителката я изпуснала и детето от инерцията залитнало и паднало та изпосъборило столове и някаква сакисия до чина...паднала на земята и ревнала. Децата се скъсали да исе смеят
Учителката вместо да миряса и се ядосала и и се скарала...
Оффф, естествено, че после детето се обажда и трябваше да проведа разговор с учителката. Бях много любезна, защото като и чух гласа и тона , разбрах,че за въпросната госпожа пеенето е най-важният предмет на света
Обясних и положението. Онази ми казва, че щом детето е в паралелка за пеене, трябва да пее. Пак и обясних бавно и спокойно случаят за да бъде детето в тази паралелка. Обясних и че ние обичаме да рисуваме, но пеенето не ни е силата и даже аз до сега не съм чула детето да пее...категорично отказва. Дори и на мен ми казва: Мамо, само ако някой ме накара да пея или да казвам стихотворение ще избягам от него. Нека ми пишат двойка!:))
Пратих я при зам. директорката тя да и обясни положението. Госпожата се съгласи и каза, че иначе с общобразователната програма се справя, но какво да я правела в допълнителните часове, не вървяло да е толерирана и децата да я виждат, че стои отстрани, че не участва в хора и не знам там каква друга програма:)
Разбрахме се де...Стана ми смешно как може да накараш някой насила да пее:))...бой-пей, бой -пей
Накрая взеха решение, или да не посещава тези специализираните часове или да седи, а учителката да намери начин да не я тормози да пее сама пред дъската. Та последната седмица нямаме проблем...седяла и слушала другите как пеели. Е, сега имаме друг проблем - почнали да и се присмиват, че не може да пее...но нашата това не го приема за обида, напротив, готова е да поеме всякакви изказвания...но не и да пее.
Така сме и с казването на стихотворения, както казах...учителите отдавна се отказаха да я насърчават в тази насока, защото разбраха, че дивчо никога няма да им каже стихотворение...затова пък всяка седмица им подарява ръчно изработени картички и оригами фигурки, защото всъщност детето е добронамерено...но си има особености-не пее и не рецитира и не обича да се изправи пред някой и да го забавлява с подобни неща, не обичала да я гледат:)
Като си спомня за себе си умирах да рецитирам, то не бяха драм кръжоци, рецитали-училищни, районни, републикански-грамоти, истории:))...а още по-голямия парадокс е, че баща и е с Музикална академия/Пловдив/хореограф нар. танци, опитва се да я приобщава към изявите, с него тропа хорце, слуша го, но до там...а я е "изнудил", хайде да изпеем сега тази народна песен...казва НЕ и до там:)...ама т'ва малкото си е дивак и това е...
Абе разбирам, че в училищата нямат време и потенциал за индивидуален подход, не го и очаквам, много са децата, лудницата е пълна, та затова за някои драстични неща се намесвам...да не мислите , че мие кеф и страст да се занимавам с тия неща.
|
Re:хаха:)...часът по пеене:) [re: neverojatna]
