Необходимото време е...докато усетиш и се сблъскаш с всичко онова, което се случва след големия, хормонален взрив.
Аз вярвам в тез салюти, принципно, страстите бушуващи, щраковете в мраковете, любовта от пръв поглед, генното шушукане и пр..но..дете се отглежда с жертви, с всеотдайност, с безсъние, с грижа - на човек му трябва партньор в тези моменти, силен тандем. Сексът и хормоните остават встрани.
Изпъкват не бицепсите, а др.качества у мъжа.
Хубаво е, когато някой силно ти въздейства сексуално, но в живият живот само и единствено това не е достатъчно - поне аз не бих стъпила на тази основа, защото зная какво иде след нея. Рано или късно тежест придобиват др.качества, които човек познава във времето, имайки възможност да наблюдава партньорът в ситуации, опознавайки го извън чисто "легловия"терен. За всичко това трябва време - да наблюдаваш човек, да виждаш как реагира в ситуации, какви решения взема.
Та - колкото по - дълго, толкова по - добре, така мисля. Децата не са просто експеримент или някаква внезапна хрумка..
Та в този ред на мисли - да, малко ми е странно да искаш дете от непознат, аз не бих.
|