По принцип си права.
Любимият ми израз. Затова мразя принципите, защото повечето принципно прави неща имат повече изключения, отколкото са по правилата.
Аз бях сумарно около месец в къщата на кандидат-свекървата ми. Каквото похвана - ааааа, неееее, не можееее, не се прави такааа... На мен ми писна на 5я път. Отделихме си храненето, готвенето, аз вдигах и слагах масата, понякога наистина сме яли нейните манджи. Но аз, като човек с една жива баба, да ми е жива и здрава, и майка, и тя да ми е жива и здрава, подивявам, когато някой ми обяснява как да върша домакинска работа, па ако ще да съм на 1000 километра от дома. Щом не харесват как го правя, ще ги лиша от помощта си, и без това не са умрели за нея. Сещам се още гореспоменатата как ми връчи магданоз от торбичка и вика да го нарежа - това пред някаква нейна братовчедка, малко по-млада. Накълцах го, те не спряха да критикуват и накрая изтърсиха две простотии - като им казах, че майка ми е на 42, старата се изцепи "аа, тя майка й е млада, затова момичето не знае как се прави", а втората "а ти изми ли магданоза". Еми у наш'та къща магданоза го миемЕ, преди да го сложимЕ в торбичка. Та тогава всъщност теглих наум една и почнах да си шетам самосиндикално и самотно в нейната кухня.
От друга страна - щом толкова търпят това момиче у тях тя търпи - явно все пак те на нея й слугуват...
За липсата на работа - има твърде много "ако"-та. Аз знам, че стоя без работа и знам защо, не ми е весело, ама пък и в чужда къща да съм и да не похващам нищо да свърша, още по-невесело щеше да ми е.
Случва се да не помогна, ама не съм научена пък така да стоя и да чакам абсолютно всичко наговото.

***
Як си, пич!