|
Ей този баланс на нуждите и докъде точно стигат те във време, в което сме манипулирани отвсякъде да потребяваме, тъй като на това се крепи философията на пазарния капитализъм, е нелека работа. На всичкото отгоре има един ежедневен медийно- рекламен, а и не само, натиск да изглеждаш добре, защото пред красивите вратите се отварят по- лесно, защото много често посрещат по аутфита и забравят за останалите "екстри", защото непременно трябва да си слаб, стегнат, винаги млад едва ли не и т.н. простотии. Имам една близка приятелка, която е от т.нар. публични личности, и която ми е споделяла: "ако отида някъде облечена в много скъпа, непоказвана досега дреха, в жълтите издания излизат пасквили около това дали съм надебеляла и леко поопънала роклята по талията и колко струва, и ауууу, откъде тез' пари едва ли не; ако ме видят някъде с дреха, поразходена вече веднъж по "червените килими", образно казано, се захваща другия стар рефрен- колко трябва да съм стисната, че не си подновявам гардероба, че се появявам отново със същата тази одежда и започват да гадаят как ми се отразява на авоарите кризата..." Си таковало мамата, с други думи.
Аз лично все повече се отърсвам от излишествата с годините- били те претенции, предразсъдъци, чужди мнения, шопинги за терапия, диктати на модни менстрийми и "наклони" за това как да живея, за да се чувствам успяла или щастлива. Все по- малко ми пука за чужди или популярни модели. И все повече разбирам от какво наистина имам нужда, а то не е никак много. Разсипията ме дразни, както и скръндзалъкът, защото едното е глупост и безхаберие, другото- указание за дребна душица... И определено съм по- скоро последовател на т.нар. downshifting- по- добре по- малко, но по- спокойно и с повече време за наслада, отколкото с опънати жили към "върха". (Разбира се, има и хора, на които последното им се удава с възхитителна елегантност.) Най- добрата ми приятелка от школските години е в момента мениджър на голяма фирма, с висок стандарт, никакво лично време, никакво време за любов и деца, разклатено здраве и все повече пари за поддръжката му- не, благодаря.
Редактирано от PipilotaV. на 29.12.11 17:12.
|
Re: Колкото може повече или само колкото ни е нужно [re: jensen-110062]
