очевидно нямаш досег до масовата съвременна младеж, иначе това би ти се видяло направо за пред БАН граматически издържано. И аз викам кой знае какво...
Разбира се, това което казвам, не е е успокоително, а още по-нажалително.

Иначе, всъщност, стихотворението си го бива. Има идея.

В секундите, надбягани
от пулса на сърцето,
пристига сняг на прага ни
и става много светло!
Приижда с гръм и музика,
облечена във бяло,
среднощната илюзия
да почнем от начало.
Да сложим ясна граница
на своя ден предишен
и върху чиста страница
ден първи да напишем.
След празничните изстрели
в пространствата далечни
ще срешнем нови истини
и хора по човечни!
Тревоги ще изпитаме,
ще се стремим към нови цели...
В нощта прииждат дните ни,
като снежинки бели!...


12-13 поправки и готово. Удивителните ги приемам като личен израз на емоция и за това съм ги оставил.
Макар че аз не бих ги ползвал точно по тоя начин.

------------------------
Слушай беззвучието...