Настроението, енергията... са променливите неща.
Иначе - цялостно, не се отъждествявам с отделна част от мен, знам си и най-светлите, и най-тъмните страни, и ангелите, и демоните, и докъде се стига разумът, и къде се простират страстите и си се приемам като човек. Даже си се радвам. Успехите помагат, но има го моментът, че да преживееш загуба с достойнство и да продължиш и да видиш, че си способен и на това действа учудващо освежаващо и зареждащо за самочувствието.... така че основава както на победите, така и на загубите ми. На това, което никога не бих направила, на това, което съм правила и отново бих направила, въпреки всякакви разумни аргументи, на това, че мога да се хвърля и да скоча, но мога и да се спра. На това, че помня доброто и съм благодарна. На това, че знам цената на живота си и не бих го дала на по-малка. На това, че не се вземам толкова насериозно, че да се тръшкам и да страдам от ниско самочувствие.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Doctor Who на 02.12.11 19:00.