|
Добре, де.
А какво ще кажете за млада жена с някакво хронично физическо заболяване, доближаващо риска до този при 62-годишна, която (младата) иска да роди? И за нея ли важи същото за цената на щастието и съзнателния риск, или се отнасяме по такъв начин само към нещата, които не сме виждали до момента?
Допълвам. Риска от патологично протичаща бременност и недоносване имам предвид, защото не друго, а недоносеност беше причината за уврежданията на близначето, което почина. Нямах предвид непременно изкуствено оплождане.
Начи, аз също не приветствам решение като това на тази Красимира, но по съвсем друга причина - съществена е вероятността детето да остане само, без майка и без братя, сестри, чичовци и лели и пр., докато е все още дете. Дори и за това не бих казала, че е нечувана трагедия, милиони хора по света са оставали сираци, но айде - наистина не е желателно.
И пак не бих искала да се меся в чужди работи, защото си представям как някой се опитва да се меси в моите.
Всички сме съгласни, че щастие за сметка на други не бива, само че ни е много различна преценката кога е за сметка на друг.
П.П. Не е осиновила, защото не са и позволили, или поне така се писа. Искала е малко дете, а са и казвали, че в най-добрия случай могат да и предложат в юношеска възраст.
Редактирано от Mиpa_M на 28.11.11 14:33.
|
Re: Какво мислите за късното раждане [re: PipilotaV.]
