Установено е, че е риск поради измененията в организма при такава една достолепна възраст- съзнателно поет риск, много повече от ситуация фифти- фифти-, поради който едно бебче изживя малкото дни отреден му живот в болка... Може и да не съм права, но ме обзе гняв, когато си представях всичко това тогава и когато детенцето почина...

Щастието има цена и е добре, по възможност, човек сам да плаща цената или поне да я плаща солидарно с други, които поемат своята част съзнателно. Щастие чрез майчинство не трябва да бъде за сметка на детето, когато е ясно, че рискът не може да бъде избегнат- пак припомням, че на жената неслучайно й е отказвана процедурата... Както в любовта, човек може да си тръгне и обичайки или именно защото обича, зависи, така и с реализирането на щастието. Деца се обичат не заради нас си, а заради тях. И не само деца... Не знам изобщо дали съм ясна. Когато си спомня за онова мъничко същество в кувьоза, което нямаше почти никакъв шанс, а беше няколко пъти оперирано през кратичкия си живот, и се вълнувам, а и си казвам... майната му на щастието. Аз поне бих му теглила една яка майна и, ако имам сърце и сили за това, бих намерила щастието в очите на едно осиновено дете... Ако ли не, бих си носила кръста на закъснелите решения и закъснялата еманципация от родителска воля.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите