Моето мнение - все едно питаш, дали ако човек си счупи ръката, да го оставим тя за си зарасте от само себе си, както Господ дал. Питаш, дали ако на човек му се спука апандисита, да кажем - "заболе го сЪрцето нещо, умря, завалията."
Медицината е в служба на хората, това мисля.
62-годишнтата родилка си е поела риска.
Детето й - когато стане на 20 години, мисля, че ще благодари, че майка му го е създала, а не го е оставила в небитието.
По-добре е да те има, отколкото да те няма.

Аз пък обвинявах родителите ми, че са ме създали с малък бюст и черни очи и коса, а не със светли. Клиничната депресия си ми е по наследство от баща ми. Много страдах, много комплекси преодолях. Имам още. А те какво са преживели покрай мен, вероятно те си знаят.

Та такова е мнението ми по темата.

P.S. Сега видях, че темата е стара. Няма цначение, вече е повдигната.
Преди мен майка ми е загубила дете ли, плод ли, фетус ли, в четвъртия месец.
Сега, риск ли е било да забременява, не е ли било риск, кой да каже...

Още си мисля по темата - чуждото щастие да не ни боде очите, а да ни радва, и да направим всичко възможно ние да сме щастливи. За тази цел е необходимо да сме опознали себе си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Poзмapия на 28.11.11 09:57.