Какво да мислят българите, когато гласуват? От 7 години имам право да гласувам - за тези 7 години изборите винаги бяха 'не гласувайте за тия, аз ще се оправя по-добре', но никой всъщност не каза какво точно и как ще оправи по-добре. Всичките избори бяха анти-избори - целта не беше да се избере някой, а да НЕ изберем някого друг. Какво да пускам в урните? Хора, които нямам идея какви са и що са; единия ни премиер го одумват, че няма и ден трудов стаж, другият бил цар и си искал само имотите, а сегашният е бивше ченге и не може да върже едно изречение, без да каже 'аз направих', а всъщност нищо не е направил. Другите не ги помня.
За кого и как да гласувам, че да оправя страната?
Помня едно време значки на Петър Стоянов и надпис Моят президент. Аз нямам ни президент, ни премиер, ни представител сред политическите лица. Какво да пусна в урните тогава? Ще кажеш "те на това разчитат" - дръжки. След тези избори вярвам, че се разчиташе на подправени бюлетини, защото не мога да си представя след ТЕЗИ 2 години "управление" ГЕРБ да кметува почти навсякъде в страната и освен държавната, да изземе и общинската власт. Това стана и от не-гласуване, да. Но и да бях(ме) гласувала(и), кой щеше да дойде? Бивш гербаджия, бивш бесепар, бивш седесар... всякакви бивши. Само бивши депесари много май няма, чудно защо ли. Да взема на другите избори да гласувам за тях.
Толкова по политическата част.

По другата - евала на бабата. Моята баба е пенсионерка и работи за жълти стотинки, защото и пенсията й е жълти стотинки. Аз не работя нищо. Баща ми се води бизнесмен, ама май само за да му завиждат и да го одумват, че няма шеф. Заеми нашите имат предостатъчно. Счупени уреди, без които не можем, няма как да купим без кредити, ремонт няма как да направим без кредити. Бабата от репортажа* си е изживяла живота, няма нищо и й е мъчно. На нашите животът не е приключил, а те вече са наполовина без нищо. Аз не съм започнала моя живот - и аз нямам нищо. Ако карам така, постът ще стане 5 страници и пак ще опрем до политиката. А ти ми правиш забележка за фурнаджийска лопата и че не съм уважавала старицата.
Вервай ми, да имаше как, хамалин ще стана, вместо да пиша по форумите по цял ден, както виждаш, че правя. Само че не мога. Като мен има десетки само в моя град, а пишман шефовете не плащат заплати, колкото и да разправят тия журналя и подобните им в София как било в страната, ако изобщо се сетят за страната, де. Ако нещата вървят добре в някой малък град, то е , защото 3/4 от населението е заето на държавна работа и издържа магазинчетата и кафенетата. В големия град, пълен с частници, има обекти под наем, дето наемателите им не издържат и месец на мястото, а средния период на оцеляване на обект е 3-6 месеца. После се появява нов длъжник на някоя банка, теглил кредит да отвори магазинче или кафене и да уреди горе-долу живота си, а вместо това - затънал още повече. Е, ако има късмет, ще се премести в глуха улица и ще изтрае още половин година.

Та, след тоя ферман, пак те питам - какво мога аз да направя? Да гласувам с бюлетина "за" някого, само и само да не дойде другият? Или да тегля хиляди от банка, за да се направя на бизнес-дама за няколко месеца, преди да фалирам и да ме подгонят за дългове?

***
По некой път се отчайвам от днешната младеж. Нема уважение. Нема стил. Нема финес.

Редактирано от Aз бяx на 15.11.11 22:38.