преди много години бях хуманист-пацифист, макар че вече не съм, все още ясно си спомням мислите си тогава. помня че тогава люто се възмущавах на всякакъв намек за "хардуерно" неравенство между хората, например че негрите по природа са по-тъпи от белите. помня обаче друго по-важно нещо, което не споменавах в споровете си с "лошите" - смятах че дори такова неравенство обективно да има, трябва да се държим все едно че го няма, защото иначе ще породим огорчение у тези от неблагоприятната му страна, което неминуемо ще прерастне в сериозно насилие един ден, а и да не прерастне, защо да правим хората без нужда нещастни? ако някой е щастливо женен, трябва ли да го светваме че жена му е долна курва и пуска на всеки нов колега да я чука в гъза за добре дошъл във фирмата? не разбира се, нека е щастлив човека, дори не бих му се присмивал зад гърба.
мисля че това е твоята позиция, имам усещането че нямаш никакви илюзии по въпроса с "нормалността" на хората без връзки (иначе нямаше да дадеш примера с бомбоните), просто смяташ че ако кажем "това са едни увредени хора", ще ги нараним и ще ги накараме да се чувстват дори още по-зле отколкото и така се чувстват, без да има никаква полза за тях.
добре де, да пробваме по друг начин, тук сме в женския клуб, а женските вярват в Промяната (на колене пред името И!), не смяташ ли че ако тоя дето не му продават бомбони приеме че проблема е в него може да се запита какъв е той, да го открие и да се промени?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите