|
|
| Тема |
 Вижте на какво попаднах |
|
| Автор |
Джoaннa (Гордата ТО) |
|
| Публикувано | 02.11.11 09:35 |
|
|
|
Тя
Тя
идва, когато я стреляме с присвити очи и недоверчиво й се присмиваме
Тя спокойно и невъзмутимо отваря вратата и влиза
Настанява се
Кръстосва крак върху крак
Все едно нищо не се е случило
Все едно не сме надраскали въздуха с нашето уплашено,предупредително съскане
Все едно тя е най-естественото и неотменимото сред Нещата
Тя подменя света
Запалва цигара и елегантно издухва дима
В дробовете ни
Във душите ни
Във сърцата ни
Непрекъснато подменя света
Сред димните кръгове
Ние
Ние
Със замаяни мозъци,
Вече без сили за съскане
Търсим някакъв атрибут на Света
На стария, на познатия Свят
Който да ни върне понятията
И гравитацията
Нещо да върне…
И неистово стискаме някакво жалко съмнение,
навираме го в носа й
и викаме колкото глас държи:
“Тебе те няма, ти си химера, ти си измислица на поетите
Тебе те няма…”
И в цялата тази ярост,
никой не може да каже защо плачем
С едри, кристални, безумно красиви сълзи
“гримирани със звуците на душа”
Отворили очи към Безкрайното
Тя
Тя
Невъзмутимо остава докогато реши
На тръгване никога не затваря вратата
Колкото и да я увещаваме
да ни послуша поне за това...
всичко е в ръцете ми .......мамка му
| |
| |
| 
|
|
