|
Кварталния психотерапевт, яко.
Аз също съм била (не кварталния психотерапевт, а продавачка) една ваканция и имам много готини спомени оттогава. С клиенти никога не е имало проблеми, само на първия ми работен ден шефката ме насоли пред една жена, понеже бях успяла за нула време да блокирам касата. Жената пък се съжали над мен, подаде ми ръка и каза "Благодаря ви за вашето добро обслужване", така с ударенията
Иначе ми се е случвало хора да не одобряват нещата, ама ми беше все едно, да не съм ги правила аз. Примерно имаше някви много спешъл обувки, супер скъпи, но изглеждаха достойни за Чарли Чаплин да си ги сготви за вечеря. Един клиент ме попита "тези на боклука ли сте ги намерили", а аз вместо да защитя великите обувки, почнах да се превивам от смях.
Пък едни шотландци търсеха портфейли и аз им показах единствените - на Бос. И единия "ама те са на Бос". Аз отвръщам "да, ама логото не се вижда, само малко отвътре". А той "да, ама аз ще знам". "Какво, ще ти пари на задника през джоба ли?" - хиля се, а той "аха, как позна". Какво да ги правиш, като са по рождение срещу естаблишмънта и капитализма Шефките винаги в такива моменти са точно зад гърба ти, но тя за щастие само ме похвали, че говоря добре английски и каза, че не е разбрала всичко, а аз вече се бях запретнала за ново конско.
И други такива... А, имаше един, който искаше кецове с английското знаме, тогава имаше световно,а аз му "обясних", че това е швейцарското За щастие той проведе анкета и никой в магазина не знаеше, та аз не излязох единствена невежа
Редактирано от Лaмa на 29.09.11 11:37.
|
Re: Към пишещите мъже по темата:) [re: Stefan Pan]
